Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

А напоследък учените, дето правели разните апарати, измислили начин да се движи човек из времето. И веднага започнали да изпращат специални хора, наречени журналисти, по бойните полета — пряко и от мястото на събитието да показват реално ставащото. За утрешния ден било програмирано да се излъчи риалити шоу (така нарече той очакваната битка) директно от бойното поле. И затова специални люде отвлекли и скрили нейде във времето всичките приближени на царя, а вместо тях изпратили журналисти, които чрез вълшебните очи на камъните в обръчите и торквите да показват видяното в битката. Някакъв техен началник, наричан Продуцент, сметнал, че най-хубавите гледни точки ще са при военачалниците…

— И сега в шатрата ми са само тия… Джурналя? — попита изненадан царят?

Оня кимна и преглътна трудно…

— А денят идва, аз нямам верни люде и наоколо ми са само някакви непознати, невежи и некадърни джурналя?

— Ваше величество, опитни хора сме — възрази от пода фалшивият Станул. — Колко неща сме видели, какви предавания сме правили… Всичко ни е познато…

Царят горчиво се засмя:

— Познато… Отдалеч и отвън… А тук се решава съдбата на държавата…

Оня продължи да го убеждава, че журналистите са опитни хора — щом нещо са видели, значи го знаят и как става…

Царят се изправи. Прибра ножа в скритата кания, потърка чело и рече:

— А моите приятели няма ли да върнете?

— Ваше величество, — изправи се внимателно оня — нямаме технологично време, всичко вече се заснема, кога да ги връщаме, че и инструктираме? Представяте ли си колко пари са вложени в риалитито, какви сценарии са писани, каква реклама е вече заложена?

— Но държавата…

— А държави много… И в историята се е случвало какво ли не… Вие, ваше величество, само ни инструктирайте — ние сме все хора образовани, с медиен опит, ще се справим не по-зле от някакви средновековни боляри…

То и нямаше какво да се прави. Враговете бяха навлезли в страната, от юг идваха други техни армии, народът беше отчаян…

И царят реши — ще рискува… Без велможите беше загубен, с тия поне имаше някаква вяра в евентуален сляп късмет…

Но слепият късмет се заблуди някъде. И не дойде. Битката беше загубена. Войската разбита. Царят убит. Държавата покорена…

Десет века по-късно в офиса на главния продуцент ликуването беше невъобразимо. От реклами, от свързани предавания, от развитие на риалитито в разни занимателни блокове… Паричен порой…

— Даааа — каза Мюмюн, изиграл ролята на първия велможа Станул. — Я да помислим върху ново риалити. Направо да включим ония двамата братя от Солун. Но с друга азбука…

Малкият човек сипа зрънца, смени водата, обра някои излишни неща от пода, после каза:

— Сони, попей, а?

Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така — издава някакви звуци малкият човек, обаче какви… И защо…

За всеки случай вдигна глава и изцърка няколко пъти. Нещо като въпрос „Кой си ти? Какво искаш?“. Разбира се, малкият човек не го разбра, но явно остана възхитен и пак избоботи нещо. Синигерчето наклони глава въпросително, после подскокна към хранилката…

Малкият човек притвори вратата на клетката и излезе от голямото помещение…

Синигерчето се нахрани, пийна водичка, почисти крилата и се замисли…

В клетка… Хванаха го преди месец. Под красив покрив хубава купчинка зърна. Кацна, огледа се внимателно, после клъвна… И покривът го захлупи…

Сега е в клетка…

Красива клетка — лъскава, чиста, удобна… Със здрава вратичка…

Което се оказа полуоткрехната. Изглежда малкият човек не я беше затворил хубаво. Та сега можеше да се излезе — само да я побутне с човка и…

И — накъде?

Към своята любима далечна горичка? Към зелените високи треви под стройните дървета, устремени нагоре, нагоре? Към чистия въздух, кристалната изворна вода, бурния живот на свобода…

Където никога не можа да си отдъхне…

Излетиш нагоре — отнейде ястреб или сокол се спусне. По земята закрачиш, за да дръпнеш някой крехък ствол на тревичка — змия се плъзне безшумно. Към водата се устремиш — а там те дебне гъвкав хищник с бляскава козина…

Наоколо се виждат красиви самки, но… Гнездо, за да свиеш — с друг синигер бой трябва да водиш. Гнездо направи — на удобно място трябва да е, враг да не го достигне. Малки отгледаш — за тях се тревожиш…