Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

И постоянно си напрегнат — храна да зърнеш, вода да откриеш, хищник да избегнеш…

А тук… Само голямата страшна котка беше опасна. Как го гледаше, как се облизваше, как точеше нокти… А сега й е така удобно. Само да блъсне вратичката и после да завърти лапа в ограденото пространство…

Синигерчето подскочи по пода на клетката. Спря до полуотворената вратичка и леко я побутна с човка. Телената преграда се завъртя, спря до мрежата и човката ловко хлъзна кукичката на мястото й…

Сега вече можеше да дремне спокойно върху напречната пръчка…

Тихо… Сигурно… Стабилно и удобно…

Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…

Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…

И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал всички сили в едно, грабнал цялото си знание, стегнал уменията си и… Сътворил силна, здрава, въздействаща магия…

И унищожил лъжата и съпътстващите я пороци…

Всички хора станали честни…

… Мъжът погледнал жена си и рекъл: „Да, бе — я се виж на какво мязаш! Отивам млада булка да си намеря…“

… Момата се изхилила на годеника си: „Добре, че баща ти дава толкова пари, иначе не бих те погледнала даже“…

… Подчиненият се изправил пред началника си: „Абе, дърт идиот такъв! Докога ще ни губиш времето с тъпите си шеги?“…

… Посланикът вдигнал глава: „Цар си, ама само щото баща ти е бил такъв! Пък сега нашият кретен те лъже, че си велик и силен!“…

… Войникът се подпрял на копието и пренебрежително подметнал на командира си: „И сто звездички да си сложиш на пагона, пак некадърен офицер ще си“…

… Търговецът вдигнал плата пред мющерията: „Ей, добре, че сте баламите, че иначе тоя гнилоч какво да го правя?“…

… А жената рекла на мъжа си: „Стара и грозна съм, ама добре, че синовете ми приличат на бащите си, а не на теб“…

И като се размахали точилки, бухалки, мечове, скиптри, копия, тояги… Като се завихрили едни домашни конфликти, граждански войни, народни революции, световни войни…

Та магьосникът се видял в чудо. Събрал всички сили в едно, грабнал цялото си знание, стегнал уменията си и… Сътворил силна, здрава, въздействаща магия…

И унищожил старата. Светът станал пак нормален — с все полезните лъжи, познатите измами, възпитателното лицемерие, културното двуличие…

Те така се създават цивилизациите…

Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете финала…

Уфффффф…

Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летището. Където го чака частният му самолет, а след два часа — плажовете на Акапулко“…

Хубава сцена… Ще я изиграе романтично — бавно, с достолепие, но едновременно да покаже мъжка сила — скок в автомобила, зареян поглед към минувачи и къщи, весела човешка усмивка, ведри очи…

Но нещо го накара да се завърти към Лилия. Или Мила… Отдавна беше — от снощи досега се забравя едно нежно име. Важното е, че щеше дълго да помни — може би чак до утре — страстните й прегръдки и врящи устни…

— Защо плачеш? — запита я учуден, а после зърна нейния сценарий и смени тона на тъжната мъжка жалост. — Нещо не ти допада?

— Убиват ме — изхълца Лилия. Или Мила…

Мончо се изненада. Такова младо и красиво момиче да похарчат тъй бързо… Хм…

— Как така?

— Ето — и тя отвори сценария си на последната, трета страница. — Падам в асансьорната шахта…

Мончо бързо взе да преобръща страниците в своя сценарий. Доста бяха, та дадоха възможност на Лилия… Или Мила… Да поплаче свободно. Но наистина — още в началото и той проронва скъпа мъжка сълза, когато момичето излиза от апартамента му и пада в поставения от врага му капан…

Ха сега де…

А момичето все по-силно ревеше, даже не се сещаше да стане. Пък след час Мончо имаше — провери в сценария: да, точно след час и пет минути! — важна среща с Големия Крис. И с него се разбират заедно да заминат за Акапулко, където се укрива бандата на Сивия Тео…

— Съжалявам, скъпа — пророни той и стана от леглото. Отвори сценария и тръгна към банята. Там трябваше да му се обади Крис, да се договорят, а после да отиде в бирхалето на 25 улица и се срещне с… Провери пак — да, със секретарката на мистър Дженкинс, някоя си Хилда…