Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

Здесь есть возможность читать онлайн «Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 1977, Издательство: „Христо Г. Данов“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мансардата на бляновете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мансардата на бляновете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

 Тази книга ще ви запознае със съдбите на хора, преминали през „фронта на любовта и приятелството“, където винаги има нещо ново — трогателно или трагично, но винаги извисяващо над дребнавото всекидневие.
Неиздавана от 1930 година на български език, „Мансардата на бляновете“ търси своите нови обитатели.
„Триумфалната ярка“, „Черният обелиск“, „Искрица живот“, „На Западния фронт нищо ново“, „Трима другари“ — това са заглавията, които изникват в паметта на читателя при споменаване името на световноизвестния писател Ерих Мария Ремарк. Чрез високохуманните си идеи творчеството му остава един от най-ценните влогове в планетарна

Мансардата на бляновете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мансардата на бляновете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Днес ти си далечна, безкрайно далечна
и ние сме други, не както преди.

Той замълча и погледна Елсбет. Здрачините изпълниха мансардата и сиянието на свещите образуваше около главата на девойката златист ореол.

Елсбет плачеше, съзерцавайки портрета на покойната.

Обхвана я страх, тя чувстваше как в пулса й звънеше думата минало.

— Колкото и високо да ни издига щастието — към звездите, към слънцето, настъпва време, когато идва неговият край, за да остане само съжалението за загубеното. Вечно да желаем да не настъпва никога времето на разлъка и вечно да се разделяме — такъв е законът на съдбата. Цял живот да се борим, да страдаме, да тържествуваме — и като стигнем до края на пътя, да се намерим в самота. И да слушаме песента на ластовичките:

Днес ти си далечна, безкрайно далечна
и ние сме други, не както преди.

Фриц говореше бавно.

— Тя имаше нежен глас. Като се възвърнах отново към живота, не изпитвах повече никакви желания… Като не исках да живея само растителен живот, събрах около себе си младежи и желаех да им бъда полезен. Това не е голямо поле за дейността на оногова, който иска да принесе полза на човечеството, но на повече не съм способен и за нищо по-голямо не съм призван. Аз се опитах да помогна на младежите да намерят себе си. И те станаха за мен нещо скъпо. И така минават моите дни един след друг, докато богинята на съдбата не скъса нишката на живота ми и не ме обвие гробният мрак.

Стъмни се.

У Елсбет звучаха никога неслушани от нея мелодии. У нея растеше желанието да се довери на този човек, да му разкаже всичко. Тя жадуваше да намери у него разбиране и човешко съчувствие.

Тя стана и протегна ръка на Фриц. В гласа й звучаха сълзи.

— Позволете и на мене да бъда с вас… аз искам да ви помогна… помогнете ми… животът крие в себе си толкова странности…

Фриц я погледна.

— Елсбет — каза той, — ти толкова много ми напомняш за нея. Аз почувствах, когато първи път чух твоя глас, че ти си в мене… Мой скъп приятел…

— Благодаря… благодаря ви… — извика поривисто Елсбет.

— Не така — каза Фриц, — моите приятели казват иначе. Или ти искаш да бъдеш изключение? Моите приятели ме наричат вуйчо Фриц.

— Вуйчо Фриц… — прошепна замислено Елсбет.

Той докосна с устни челото й.

Свещите озаряваха портрета на стената и изглеждаше, че в очите на портрета се появи отблясък на живота, като че устните трепнаха и се усмихнаха…

Трета глава

— Къде се загуби вуйчо Фриц? — запита Паула и като поклати капризно главица, внимателно постави във вазата люляка.

— Той ще дойде — усмихна се Фрид, — току-що си дошла тук и вече изгаряш от нетърпение. Аз чакам вече цял час.

— Вратата отворена ли беше?

— Заключена, но ключът бе оставен.

— Нали той знае, че ние идваме в петък. Ах! — размаха тържествуващо бележника тя. — Тук е записано нещо…

— Наистина ли?

— Разбира се! Стоял си цял час и не си обърнал внимание. Фрид! Затова трябваше тук да дойде момиче. И вие си позволявате да се наричате венеца на миросъзданието! И така, тук има започнато стихотворение… после: „Скъпи деца, аз съм принуден да отида в града за захар за чая, за цинобър и кобалт за палитрата и бонбони за лакомката Паула. Кексът и маслото са на масата. Къде се намират захарта и чашките вие знаете. Настанете се по-удобно. Фриц“.

— Лакомка, това си ти — каза Фрид.

— Аз? Но… Този вуйчо Фриц! Аз съвсем не съм лакомка! — извика възмутена Паула, като чоплеше кекса.

— Разбира се, не — потвърди Фрид и й подаде подноса с бисквити.

— Фрид, ти имаш отвратителен характер! — И тя тропна с крак. — Все заради това, че дружиш с Ернест, той никак не може да отвикне да злослови. Аз съм вече на осемнадесет години, време е да запомниш това! Вече съм жена, а не момиченце.

— В това никой не се съмнява.

— Не… Ти се съмняваш в това — или се отнасяш с мене като с дете.

— Смирено моля за прошка, госпожо!

— Ти се подиграваш с мен!

— В такъв случай прости, Паула, ти си наистина възрастна дама.

— Наистина ли?

— Наистина.

Тя се разсмя звънливо.

— Отлично! Фрид, глупчо, аз съвсем не искам да се представям за дама!

Фрид се учуди.

„Иди и разбери това дългокосо създание“ — помисли той.

— Фрид!…

— Какво?

— Утре ще отидем да се къпем. Разбрано, нали?

— С удоволствие, Паула. И ще си поплуваме?

— Разбира се. Колкото повече успеем да прекараме на слънце и във водата, толкова по-добре! Ах, Фрид, колко хубаво е, когато имаш възможност да хвърлиш всичко от себе си и да се изложиш под слънчевите лъчи! И помисли си, аз разказах за слънчевите бани на една моя приятелка и тя намери това за неприлично. Всъщност такава порода хора още съществува.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мансардата на бляновете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мансардата на бляновете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мансардата на бляновете»

Обсуждение, отзывы о книге «Мансардата на бляновете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x