Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

Здесь есть возможность читать онлайн «Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 1977, Издательство: „Христо Г. Данов“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мансардата на бляновете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мансардата на бляновете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

 Тази книга ще ви запознае със съдбите на хора, преминали през „фронта на любовта и приятелството“, където винаги има нещо ново — трогателно или трагично, но винаги извисяващо над дребнавото всекидневие.
Неиздавана от 1930 година на български език, „Мансардата на бляновете“ търси своите нови обитатели.
„Триумфалната ярка“, „Черният обелиск“, „Искрица живот“, „На Западния фронт нищо ново“, „Трима другари“ — това са заглавията, които изникват в паметта на читателя при споменаване името на световноизвестния писател Ерих Мария Ремарк. Чрез високохуманните си идеи творчеството му остава един от най-ценните влогове в планетарна

Мансардата на бляновете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мансардата на бляновете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Той показа на Елсбет рисунката и остави бавно настрана рисувалните принадлежности. После я погледна.

Тя стоеше пред портрета на Ернест Винтер и го разглеждаше внимателно.

— Той ще пристигне скоро — каза Фриц, — ще има няколко седмици ваканция. Този роял в ателието стои заради него. Той импровизира на драго сърце. Повече от всичко обичам в неговите изпълнения Бетховен и Шопен. Но сега да вървим. Време е: в мансардата пак настъпва часът на заника.

Елсбет за миг се поколеба, а след това бързо се отправи към Фриц и като стисна ръката му, каза:

— Вие сте добър човек… Всичко у вас е тъй хубаво… не така, както у другите… Няма делничност… вечен празник… Като че ли винаги е лятна вечер, много покой и близост. Бъдете и мой приятел.

Фриц беше трогнат. Между местните девойки за пръв път срещна чиста душа като синината на италианските езера. Мълчаливо я хвана за ръка и я поведе към мансардата на бляновете.

Здрачевина обви мансардата. Те замряха от възторг. Догарящото слънце хвърляше последните си лъчи и позлатяваше маската на Бетховен, разсипваше се в ярки пламъчета по раковините и разноцветните камъни.

Върху старинна инкрустирана табла стояха пъстри чашки, старинни съдове, откъдето Фриц внимателно взе три чудесни бокала от зелено стъкло и напрашена бутилка. Той сложи трите чаши на масата и наля вино. Подаде една на Елсбет, която мълчаливо следеше неговите движения. Втората чаша той обкичи с роза, която извади от вазата. И като взе в ръка третата, каза:

— За нашата дружба… за красотата в света… и за оногова, който не е сега при нас.

Бокалите иззвъняха с мелодичен звън.

За миг Елсбет замря. После по тялото й преминаха тръпки и тя изпи чашата до дъно. Фриц се докосна до розата и като я накваси в бокала на отсъстващия, я подаде на Елсбет. И после, като изля виното над вазата с рози, той я приближи към портрета и запали свещите.

— Лу! — прошепна той, не владеейки се повече, и погледна портрета. Колебливите пламъци на свещите придаваха на портрета променлива прелест, правеха го жив. Сякаш хубавите очи се усмихваха и гънката около устата потрепваше.

— Простете ме — каза Фриц, — понякога забравям всичко, което ме заобикаля. Особено когато пия в нейна чест. Вино за устни, на които не е съдено повече да се разтворят… цветя за чело, на което не е съдено повече да се изправи… как всичко това е далечно… всичко това, което някога бе мое…

Той замълча и погледна Елсбет. Главата й беше наведена назад, очите й бяха отворени широко. Тя плачеше безшумно.

— Не плачете — каза Фриц, — не плачете…

Здрачевината се сгъсти и светлината на свещите стана по-златиста. През отворения прозорец долетя нощна пеперудка, устреми се към пламъка и падна с обгорени крилца.

— Пеперудки… Хората… Кой не се изгаря върху огъня на съдбата…

— Разкажете нещо от вашия живот — помоли Елсбет.

Фриц погледна свещта.

— Казваха я Лусил… Но я наричаха Лу… Погледнете този портрет — ето, такава бе тя в действителност. Беше прекрасна. Срещнах я при една разходка в есенна вечер. Тя беше пристанище за кораба на моята тъга, нейните очи станаха звезди, които озаряваха моя път; душата й стана мост, съединяващ всичко разбито в мене.

Ние преживяхме чудесната пролет и знойното лято, като се прислушвахме в шума на нашата кръв. Есента ни върна на земята. Аз бях болен — имах туберкулоза, бях беден. Тя беше годеница на прекрасен човек, който я обичаше твърде много… И ние се разделихме — тогава мислех, че ми е отсъдено да преживея още само няколко години — можех ли да свържа нейното чудесно разцъфтяване с моето печално съществуване? Наскоро след това ми се удаде да продам няколко картини и заминах, защото не можех да я забравя. Когато след няколко седмици, не издържайки раздялата, се завърнах, узнах, че и тя не е съумяла да преломи себе си. Скъсала със своя годеник и със семейството си и решила да дойде при мен, без да гледа на моята бедност, болест и против волята на своето семейство. Не ме намерила и се върнала вкъщи. Там се разболяла. Последните й думи били изпълнени с любов и нежност. Тя ме зовяла. Така ми каза нейната майка. Когато отидох при нея, върху гроба й цъфтяха червени рози. Повече не я видях никога… Не мога да я забравя. Без нея животът ми е измамлив сън. Едничкото, което ми остана — това са сумрачните часове, когато пред нейния портрет горят свещи и придават живот на нейния образ. И тогава нейните очи отново се запалват с блясък, аз виждам как трепва милата уста и слушам как любимият глас шепне отдавна отзвучали, скъпи за моето сърце думи. Отново виждам миналото и всичко в мен пее старата песенчица:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мансардата на бляновете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мансардата на бляновете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мансардата на бляновете»

Обсуждение, отзывы о книге «Мансардата на бляновете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x