— Наложи ли се да измъчвате момичето, за да си признае? — попита Шефа.
— Шегуваш ли се? — обиди се Гавраил. — Ние не използваме такива методи. Нещата са далеч по-прости и дори бих казал банални. След като разговарях с митницата, извиках Вартоломей по специалната връзка и заедно с неговите хора нахлухме в моята приемна на гости при секретарката ми. Но се оказа, че тя не е там. Претърсихме цялата околност, но тя сякаш се бе изпарила. Нямам никаква представа как е усетила, че са я разкрили, и е изчезнала. Сигурно става дума за ясновидство, не може да е друго. Но извадихме голям късмет, тъй като когато е бягала, явно много е бързала и пощенската й кутия в компютъра е останала отворена, така че цялата електронна кореспонденция с другите килъри беше като на длан. Ние не си губихме времето и веднага хукнахме при снайперистката. Обаче, за разлика от секретарката тя няма ясновидски способности и явно не очакваше посещението ни. Заловихме я в самата тренировъчна база.
Представяш ли си, оказа се, че била партньорка на Вартоломей по време на ликвидирането на Содом и Гомор! Кой би допуснал такова нещо! Веднага запечатахме и пробихме служебния компютър на снайперистката и там също открихме кореспонденция със секретарката. Всичко беше казано съвсем директно — как и с какво точно са убивали. Просто те не бяха зашифровали писмата, които са си разменяли.
— Пробихте компютъра ли? — изненада се Шефа и стените промениха цвета си в кафеникаво-лилав със зелени нишки. — Нима в Рая са се появили хакери?
— Разбира се, че не са се появили — успокои го Гавраил. — Откъде ще се вземат тук хакери? В Рая действа принципа на „чучхе“ 26 26 Чучхе — разновидност на севернокорейския социализъм. Буквално се превежда като „упование на собствените сили“ и това не е шега. — Б.а.
, според който се уповаваш на собствените си кадри. Само си помисли — имаме ли локална компютърна мрежа? Имаме. Но тя не се е появила от въздуха и някой трябва да я създава и администрира. Нашите ангели ходиха на стаж на Земята и учиха в Харвард и Московския държавен университет. Че защо не, това занимание е много престижно, все пак няма да работят като метачи, за това си има гастарбайтери.
— При вас цялата кантора е изградена на принципа на чучхе — подсмихна се Шефа. — Не ходи там, не вземай еди-какво си, не яж това и не пий онова. А по брой изображения и статуи на Гласа вече сто пъти сте задминали Ким Ир Сен.
— Старче, пийпъл обича Гласа, примири се с това — отбеляза с тон на превъзходство Гавраил. — Просто се стегни и недей да завиждаш.
— Ами, да — подхвана го Шефа. — Така е, разбира се, че кой ще ме обикне мен, особено в образа на козел? Но ако бях един такъв благообразен, с бели дрехи и е…
— Както е всеизвестно, любовта е зла — прекъсна го Гавраил. — Ти си имаш свои поклонници и те са страшно много. Защо се оплакваш като беден роднина? Тъй че имаше кой да пробие пощата й. А заради фактора на изненадата бих каза, че арестът също премина относително нормално.
— Относително ли? — учуди се Шефа.
— Момичето си бе въобразило, че е Ума Търман — неохотно обясни Гавраил. — Нахвърли се отгоре ми с меч. Само че какъв смисъл имаше да го прави? Нали просто няма начин да заколиш един архангел. В „Карибски пирати“ капитан Барбоса беше много прав, като каза: „Е, убихте ме… И какво ще правите оттук нататък?“ Ако се проследят фактите, с които се сдобихме от кореспонденцията, снайперистката Лаели е получавала инструкции директно от Калипсо, която е ръководела убийствата. Но може би нещата не са чак толкова прости. Калашников намери едно интересно писмо в скрита папка в компютъра на Лаели, от което става ясно, че дамите са контактували с някакво лице с прякор RL2, което работи в офиса на Небесната канцелария. Но в компютъра на секретарката не се споменава за RL2 и Вартоломей смята, че тя си го е измислила за престиж — сиреч, те не са сами и някой отгоре ги покровителства. Тревожи ме това, че все още не сме разбрали кой се опита да убие Калашников. По принцип всички пътища водят към секретарката. Просто няма кой друг да е. Тя е много умна и идеално изигра всички, за да се сдобие с нужното алиби. Не биваше да й вярваме тогава, че уж в нейно отсъствие са сменили водата, предназначена за гостите. Защото изобщо не се знае какво се е случило там — пред мен тя може да е отишла да вземе подноса, но сетне веднага да се върне. А подмяната на чашите е въпрос на секунда.
— Като се позамислиш, тези секретарки са истински зверове — прошепна Шефа и продължи да стрелка погледи към вратата. — Опасно е дори да седиш край тях. Такова нещо са в състояние да измислят и да реализират само истински природни гении на злото. Да, аз разбирам, че при мен, в Града, убиецът се оказа интелигент. Но по принцип интелигентите са опасни хора, достатъчно е само да прочетеш някой и друг трилър, за да го разбереш. А пък в този случай просто ти сервират кафе и — хоп! — на ти един вирус да му се радваш. Много е страшно да се живее.
Читать дальше