Г. Зотов - Епидемия в рая

Калашников не обръщаше внимание на Малинин, който дращеше завъртулки с реактивна скорост, а от писалката му хвърчаха мастилени пръски. След като изпрати Сурен, той се върна до дивана, извади тефтерчето от горния си джоб, измъкна молива иззад ухото си и потъна в сложни изчисления. Мърморейки нещо под носа си, задраскваше написаните цифри и пишеше нови.

За разлика от Гавраил, принц Дмитрий и Вартоломей, Калашников още от самото начало не се съмняваше, че на затворничките е помагала някаква дълбоко законспирирана „къртица“ от Небесната канцелария. Това не беше трудно да се установи дори и без покушението с помощта на чашата светена вода. Просто престъпниците провеждаха твърде гладко всичките си операции, знаейки с безпогрешна точност дневния график на жертвите, измъкваха се виртуозно изпод носа на всички и се държаха твърде уверено. Те дори не спазваха кой знае каква секретност, тъй като смятаха, че след като имат толкова високопоставен покровител, успехът им и без това е в кърпа вързан. Изпаднаха в паника едва към края, когато накараха Алевтина да напише писмо на Калашников с настояване да поведе разследването в друга посока и да посочи друг човек като вдъхновител на всички убийства. Изобщо толкова много неща сочеха към този човек, че точно това накара Калашников да се усъмни много сериозно защо поема толкова голям риск? Може би нарочно? А може би точно обратното — просто някой се опитваше да го накисне? Тази парадоксална мисъл принуди Калашников да обмисли втория вариант, който изглеждаше невероятен, но в същото време напълно възможен, доколкото можеше да стъпи на земния си опит. При всички случаи момичетата имаха „свой човек“ в Небесната канцелария още от самото начало, а той използваше жадуващите за мъст убийци, играейки собствена игра, и ги слагаше на ръцете си като ръкавици, обръщайки ги в нужната посока.

Това беше някой, за когото уволнението на Гавраил беше изгодно.

След беглия разговор с Малинин подозрението, което се породи у Калашников още на втория ден след пристигането им в Рая, започна да получава с все нови и нови доказателства. RL2 се забавляваше с убийците амазонки като котка с мишка, като бе превърнал момичетата в оръдия на сложната си игра. А сетне, след като постигна резултат, ги предаде без проблеми, запазвайки своето инкогнито и оставайки благоразумно в сянка. Не, секретарката Калипсо не го бе измислила. Той наистина съществуваше и беше умен, пресметлив и запознат с високопоставените придворни интриги. Калашников записвате старателно всяко несъответствие в разследването и сглобяваше портрета му, залепвайки внимателно парченце след парченце като на флорентинска мозайка. В това нямаше никаква мистика, всичко беше прозрачно и дори съвсем обичайно. Ставаше дума за дворцов заговор, измислен и реализиран с аристократичен вкус.

Калашников бе убеден, че секретарката е била убита. Той не разкри догадката си пред останалите. Но в този случай нямаше нужда да си пророк, защото в техния полицейски участък дори стажант би открил такива улики. Смачканият с ток часовник, пресните драскотини по плота на бюрото, лакът бе покрит с едва забележими пукнатини, по килима имаше откъснати парченца изкуствена кожа от обувки и всичко това бяха явни следи от борба. Компютърът, чиято пощенска кутия бе отворена подозрително подходящо, също навеждаше на мисълта, че някой е ровил в нея предварително. RL2 нямаше причина да отвлича секретарката, пък и нямаше къде да я държи, и беше повече от очевидно, че още в самото начало бе планирал да ликвидира момичето, защото то е знаело за него най-много от всички. За рафинираното и фактически изкуствено създадено райско общество, където никога не бе имало никакви престъпления, RL2 бе действал доста добре. Но при него много неща бяха недообмислени, недовършени и непростими за един земен професионалист. Личеше си, че RL не е разполагал с джобното издание „Как да организираме заговор в Рая и да изтрепем всички колеги“ — ръководство за начинаещи лаици, та затова му се е наложило да се възползва от шпионски романи и дамски кримки. И бе допуснал съществена грешка, оставяйки нарочно включения компютър с отворена пощенска кутия на бюрото: моля, заповядайте, поднасям ви го на тепсия. Макар че кой знае, може нарочно да е бързал… за скорошната поява на Гласа?

Уви, той вече нямаше да разбере това. Гавраил им съобщи, че утре Гласа със сигурност ще пристигне, а когато той се намира в Небесната канцелария, гостите от Ада се смятат за персона нон грата — такива са правилата. Жалко, защото пъзелът почти се подреди и оставаше да се сложи само последното парченце, за да стане ясно кой от двамата заподозрени е виновен. Почти всички улики, включително и бележката на Алевтина като че ли сочеха към него, но в пъзела липсваше един-единствен елемент… ПО КАКЪВ НАЧИН можеше да бъде убита секретарката? Защото тя също беше един най-обикновен ангел с всички необходими атрибути, включително и криле, но явно не бе убита с помощта на вируса на птичия грип. Излизаше, че има още нещо, с което без проблеми можеше да се унищожи ангел в Рая. Само че какво ли представляваше то? И изобщо откъде го имаше RL2? Освен ако…