Г. Зотов - Епидемия в рая

С разтреперана ръка Петровия наведе бутилката над водната чаша, на чието дъно още от лятото се бе гътнала една зелена муха. Залепналото за дъното насекомо се бе спиртосало до такава степен, че всеки музей би го приел с огромно удоволствие. Петровия изчака тъпо две секунди и раздруса шишето, движейки го нагоре-надолу като барман зад тезгях в заведение. Но за негова огромна покруса от прашното гърло не се изля нито капчица, тъй като той отдавна вече бе пресушил бутилката. Петровия стана от стола, олюлявайки се и псувайки под носа си, бутна с лакът шишето и то падна от ниската масичка на пода. Издрънча обречено и се търкулна към ъгъла, където вече се бе натрупала внушителна камара от прашни стъклени бутилки от водка предимно от по четвърт и по половин литър. Чешейки безмилостно брадата си, обрасла с бодлива бяла четина, старецът отново изпсува. М-да, страхотен късмет. Тъкмо дойде моментът и тъкмо успя да убеди племенника си да го закара в Москва със стоката, както правеше винаги, и — на ти сега. Разбира се, от друга страна, жестоката напаст напъпли отведнъж цялото село, само че… Защо ли тази гадост се случи точно сега, когато душата му направо се гърчеше като в пожар, в джоба си нямаше пукнат грош, а до пенсия оставаха още три седмици? Трябваше някак да реши този проблем, а той можеше да се реши само по един начин…

Влачейки крака, Петровия се дотътри до прастария, останал още от баба му шкаф и на една от полиците откри заветната писана кутийка. Олющеното й капаче изхвърча настрани, а в загрубелите пръсти на стареца зашумоляха няколко протрити и доста използвани банкноти от по десет рубли. Едно, две, три. Аха… Е, напразно се косеше за глупости, положението не беше чак толкова лошо. Трийсет рубли са нищо работа, но със сигурност щяха да стигнат за един литър шльокавица от Фрося, а пък в момента на него не му трябваше повече, за да се освежи. Жалко, че бабичката не изкупуваше обратно бутилките си, иначе с този запас със сигурност щеше да пие две седмици подред. Петрович положи огромни усилия, за да нахлузи плъстените ботуши на подутите си крака, облече проядения от молци заешки кожух, мушна парите в левия си джоб, отиде до вратата и затрака с ръждясалото резе.

Вратата се отвори и от изненада старецът отскочи назад, защото на заскрежения праг на прогнилата и килната на една страна къща стояха двама души и ако се съдеше по притеснения им вид, тъкмо се канеха да почукат. Петрович приветства със злобен поглед неканените гости и едва се сдържа да не се изхрачи ядосано в краката им. Външността им не оставяше никакви съмнения, че това са онези педалчета, които през последните двайсет години толкова често показваха по телевизията. Бяха нагиздени момчета, облечени с тесни дънкови якенца със стъкълца по тях и с различни на цвят впити панталони, които приличаха на женски клинове — единият беше с лилави, а другият със зелени. Очичките им бяха гримирани старателно с туш, устничките им бяха начервени, а по лицата им имаше пудра, която им придаваше привлекателна бледност. Потръпвайки от студа, момчето със зелените панталони държеше в замръзналата си ръка плосък куфар. Дългите нокти на пръстите му, които стискаха кожената дръжка, бяха покрити с розов лак и от тази гледка старецът изпита вече пълно отвращение.

— Какво искате? — каза грубо Петрович и направи крачка към площадката пред входа, тъй като нямаше никакви намерения да отменя похода си при Фрося заради двама гейове, появили се изневиделица.

Едното от педал четата се наведе до ухото му и задъхано му пошушна нещо.

Старецът завъртя енергично глава, а от миризмата на парфюм чак му се догади.

— Нямам. Докога ще ме тормозите, мамка ви мръсна? Цяла седмица напирате тук и вчера пак идвахте, гнусни скапаняци. А сега на педерасти ли сте се направили? Казах ви самата истина на чист руски — всичко предадох, до последната. А сега изчезвайте на майната си, трябва да ида до магазина за млекце.

Геят с куфара и розовите нокти направи крачка встрани, но колегата му с лилавите панталони задържа кротичко приятеля си за лакътя.