Г. Зотов - Епидемия в рая

От време на време, когато поредният кървав диктатор загиваше при загадъчни обстоятелства, Гавраил започваше да си мисли, че някои обидени ангели тайно от Гласа може би са създали свои собствени „ескадрони на смъртта“ като в Южна Америка, за да ликвидират самозабравилите се VIP-грешници. Но всеки път, след като посетеше базата на райския отряд със специално предназначение, категорично отхвърляше тази своя идея, тъй като заради липсата на истинска бойна практика тези нещастници едва ли биха могли да удържат победа дори и над два питомни заека. Освен това нито един от тях не би дръзнал да извърши убийство без официален лиценз — без небесносинята пластмасова карта с подписа на Гласа. А за да се сдобиеш с нея, трябваше да събереш толкова документи с печати, че с каруца да ги натовариш, тя ще се счупи.

Надвиквайки врявата, Гавраил почука със сребърната лъжичка по кристалната чаша със светена вода. Къдрокосите глави се обърнаха неохотно към него. А шумоленето на десетки масивни криле стихна за секунда.

— Ъъъъ… Моля за извинение, но може би все пак ще започнем? — Той посочи с поглед към големия часовник, който красеше стената. Стрелката вече наближаваше дванайсет и половина. — Ако някой не е информиран, искам да ви съобщя, че имаме страшно много работа. Хайде най-сетне да започнем заседанието.

Сякаш по сигнал присъстващите трудолюбиво зашумоляха с книжата си и служителите придобиха вид на страшно ангажирани персони. Гавраил погледна въпросително първия докладчик. От мястото си стана един чипонос ангел с дълги коси, стиснал пред себе си внушителна велурсна папка с райския герб.

— По принцип, уважаеми Гавраил, днес няма какво да обсъждаме… Всъщност, както и вчера — обяви тъжно той и присъстващите положиха доста усилия, за да подтиснат желанието си да се усмихнат. — Според отчета на персонала на райските врати през неделния ден при нас от Земята са пристигнали: праведници — нула броя, благочестиви хора — нула броя, свети старци — естествено, също нито един брой. Ей тук е закачена бележка на портиера, който моли да му бъдат отпуснати почистващи средства за избърсване на полепналата паяжина и ръждата от вратите, тъй като понякога не ги отварят по три месеца. Нашият контингент се отличава със завидно еднообразие — невинни момичета и измъчени старци отшелници. Както и новородени младенци, които попадат в Рая автоматично, като изобщо подминават вратите. Остава ни само да завиждаме на методите и превъзходно организираната реклама на конкурентната организация, тъй като през последните петдесет години не можахме да примамим при себе си дори и един уличен метач.

Гавраил изсумтя. Виж го ти, това момче откри Америка, говореше така, сякаш тези факти не бяха известни на никого от насядалите край масата. Изключително строгите условия, при които човешката душа можеше да се озове в Рая, в крайна сметка доведоха до това, че при тях на практика нямаше нито една знаменитост — нито политик, нито певец, нито дори един нормален художник. Всички звезди отиваха директно в Ада и това се бе превърнало в традиция още от времето на фараоните. Рембранд ли? Та той имаше толкова млади любовници, че пръстите на двете ти ръце нямате да стигнат, за да ги изброиш. Джими Хендрикс ли? Че той, след като се озова в Града, не можа да се свести в течение на цели четирийсет години от състоянието, в което изпадна и което толкова безотказно му осигури последната му доза хероин. Джон Кенеди ли? Беше грях дори да се обсъжда самата възможност за неговата поява в Рая. Майната им на тия звезди. Но докладчикът беше прав, като каза, че в Рая и със свещ не можеш да откриеш нито един читав специалист, дори някакъв долнопробен електротехник. Можеше да звучи смешно, но в Небесната канцелария нямаше кой да забие един пирон както трябва — та нима съществуваше нормален дърводелец, който да се озове в Рая? И затова се налагаше да си затварят очите за… Всъщност в този момент не беше чак толкова важно за какво.

— Всичко е ясно — отбеляза уморено Гавраил. — А какво е положението с нелегалната емиграция? Какви са последните новини, Серафимушка?

В отговор последва мълчание и поредното тревожно шумолене на криле. След като се обърнаха едновременно, ангелите установиха, че едва сега забелязват, че извитото кресло, в което обикновено седеше Серафим, в момента е празно. А на квадратната подложка върху масата пред него нямаше нито бележник, нито лаптоп, нито традиционната чаша със светена вода. Казано накратко, днес Серафим изобщо не се бе появил.