Г. Зотов - Епидемия в рая

— „И машините се възправиха срещу хората“ — иронизира тона на Калашников RL2. — Хайде да оставим настрана митологията. Значи вие си мислите, че аз съм убил някого с този декоративен меч, който от пет хиляди години виси тук на стената за украса? Конгениално. Искам да знаете, че аз дори не си спомням кога за последен път съм го вадил от ножницата… И кого точно бих могъл да убия? Избягалата секретарка ли? Извинете, но когато тя е избягала, аз дойдох тук заедно с вас. Ние, ангелите, разбира се, сме извънземни същества, но не можем да се намираме на две места едновременно.

Калашников пусна подигравката покрай ушите си.

— Нямаше ви в архива около час — каза. — След десет вечерта ме изоставихте за кратко, тъй като отидохте да проучите досието на другия етаж и ме предупредихте за това. След това се върнахте и обяснихте, че май не сте открили нищо ценно. Но проблемът е там, че онова крило на сградата, към което тръгнахте, също има изход. И например Сурен е забелязал вашата колесница до онзи изход тъкмо като тръгвала. Казвате, че пет хиляди години не сте вадили меча на „божествената сила“ от ножницата? Лъжете. По него има пресни драскотини, които минават като нишка покрай острието му. Мечът наистина е стоял дълго в ножницата. И за да го извадите оттам, е била нужна огромна сила. А аз успях да направя това лесно, пък и по самата ножница се виждат прекрасни отпечатъци от пръсти като по поръчка. Вие сте пресметнали добре, когато сте окачили меча от дясната страна на креслото, където ангелите държат служебното си сребърно оръжие, тъй като никой от гостите ви не му обръщаше внимание. Дори и четирите момичета с драконите, които биха дали всичко на света да разберат къде се намира „божествената сила“. Но аз кой знае защо го забелязах и веднага запомних, че носи печата на Гласа, какъвто на другите мечове няма. — Калашников посочи към крилото в лъчите на слънцето. — Според апокрифа на Енох, такъв меч има само в един екземпляр. И той е бил използван съвсем наскоро — днес. Когато сте нанесли удара на секретарката, острието е закачило ъгъла на бюрото и дървото там е отчупено. Едва забележими дървесни влакна са залепнали и за самото острие… Вгледайте се, плийз.

RL2 забели очи към тавана.

— Вие ме изморихте, другарю следовател — рече ядосано. — Всички са станали толкова умни, че това направо е някаква напаст. Който и роман да вземеш, главният полицай е потресаващ специалист по богословие и дори да го събудиш посред нощ, ще ти каже на старогръцки какво е решението на Никейския събор. Трябва да се направи нещо със съвременната литература, в противен случай таджикските метачи от Раменски ще започнат да цитират Йоан Златоуст.

Той прокара ръка по златистите си къдрави коси от челото до тила.

— Така че си помислете, my dear, дори всичко това да е така, както вие твърдите… Да речем, че секретарката не е избягала, а аз съм я убил с „божествената сила“. Нима това означава, че виновният съм аз? Вие току-що сте влезли в този кабинет в мое отсъствие и без проблеми сте извадили меча от ножницата. А не ви ли е хрумвало, че това преспокойно би могъл да го направи и някой друг?

— Хрумвало ми е — кимна Калашников. — Затова, ако не възразявате, ще занеса пръстовите отпечатъци от този меч в градската лаборатория. Там ще ги обработят, а след това Шефа ще изпрати резултатите на Гласа. Вие при всички случаи не сте виновен и няма от какво да се боите, нали така? А в същото време ще се сдобиете с прекрасна възможност да обясните на Гласа защо са загинали всичките ви заместници, на двама от които се е гледало като на кандидати да ви сменят на поста. А както успях да разбера току-що от архивните документи, преди Гласа да излезе в отпуск, покойният Елевтерий му е написал докладна, в която е предложил да ви смени на поста. И се е мотивирал с това, че вие вече сте провалили веднъж мисията, която са ви възложили, като сте допуснали избухването на Втората световна война. Между другото… Аз вече се досетих сам, но ще ми е много приятно, ако ми го кажете лично… Какво означава RL2?

— Това с двойно повторение на букви — аRхангеL ГaвRaиL — отвърна равнодушно Гавраил. — Как можах да забравя за ръкавиците? Случват се такива неща. Никога в живота си не съм ги използвал. Мисля, че много добре съзнавате, че няма да занесете отпечатъците от пръсти в Града. По простата причина че никога повече няма да излезете от тази стая.

Той натисна бутона на дистанционното, скрито в гънките на копринения хитон.