Г. Зотов - Епидемия в рая

— Това блокира прозорците и вратите в сградата — обясни тихо Гавраил. — Между другото, наредете на вашия малоумник веднага да излезе от гардероба. Ако е решил да се нахвърли отгоре ми отзад и да ме удари по главата, няма да постигне нищо.

— Така ли? Колко обидно — разнесе се глухо от гардероба. — А пък миналия път това постигна много добър ефект. Може би все пак да опитам поне веднъж?

— Не ти препоръчвам — тросна му се Гавраил и отстъпи встрани.

— Можеш да излезеш оттам, Серьога — каза царствено Калашников, без да сваля очи от Гавраил. — За жалост този тип е прочел повече кримки от всяка домакиня и затова се издънихме. Но не се притеснявай, няма да ти направи нищо. Защото аз държа „божествената сила“, а тя убива ангелите с един удар.

— Какво говорите? — подсмихна се архангелът и изпъна ръката си напред.

Калашников дори не успя да разбере какво се случва. Въздушната вълна го подхвърли енергично във въздуха, а сетне го запрати встрани като от катапулт. Когато се приземи на срещуположния край на кабинета, той заби главата си в стената, а пред очите му се появиха червени и зелени петна. Въпреки удара не изгуби съзнание, затова веднага осъзна лошата новина — основният му и единствен коз в дискусията и по-точно „божествената сила“ остана на бюрото до прозореца. Малинин изскочи от гардероба и се стрелна като мълния към заветния меч, но Гавраил успя да реагира по-бързо — проблесна електрически заряд, а казакът направи невъобразимо кълбо във въздуха и се пльосна до началника си.

— Забравихте за телекинезата — отбеляза любезно архангелът и се обърна към поваления Малинин. — Не нападай майстор джедай, синко.

Той духна към димящия си пръст. Като победител, който празнува получената награда с приятели в извънградско заведение, архангелът отиде при „божествената сила“. Дръжката от слонова кост полегна в дланта му и той вдъхна с двете си ноздри миризмата на каления метал, който можеше да разсече дори гранит.

Малинин избърса кръвта, която се стичаше на струйка от разбитото теме по челото му.

— Май тоя път упущихме нещата, вашблороде — обяви тъжно той. — Надявам се, че за всеки случай сте си приготвили план Б?

Калашников завъртя натъжено глава.

— Не, братле, нямам никакъв друг план.

— Е, добре де — не се предаваше Малинин. — Може пък не всичко да е изгубено. Хайде да направим така — сега той ще започне да ни заплашва, да ни се подиграва и да стреля над главите ни. А когато патроните му свършат, аз ще скоча и ще му се нахвърля.

— Не става — упорстваше Калашников. — За какви патрони говориш? Че той няма дори пистолет. А пък гадният меч няма нужда от презареждане.

— Добре — съгласи се Малинин. — Тогаз ще направим друго — той ще ни разказва подробности от зловещото си престъпление, а пък в това време ние ще си мислим как можем да се справим с него. Така става ли?

— По принцип идеята не е лоша — съгласи се Калашников. — Но, общо взето, нямаме нужда дори и от това. Аз също мога да ти разкажа какво е замислил и какви са тайните му цели, и то много подробно и много цветисто.

Гавраил направо не можеше да повярва на ушите си. Тия двамата добре ли бяха?

— Може би ще ми обърнете малко внимание? — обади се вбесеният от спокойния им разговор архангел. — Между другото, аз стоя с меч над главите ви.

— Чакай малко де — махна му е окървавената си ръка Малинин. — По-добре кажи защо трябваше да ни викаш от Града в Небесната канцелария? Наистина ли не можеше да се справиш сам?

Гавраил се подпря на дръжката на тежкия меч и той се заби в пода. Какво пък, защо да не си поговори с тях, докато държеше контрол над ситуацията.

— Гласа не е глупав — каза глухо, обръщайки се към празното пространство. — И нямаше да ми повярва, ако аз виртуозно, с едно щракване на пръстите бях разкрил вътрешен заговор в Рая. Нали знаете какво представлява началството — по-добре е винаги да изглеждаш по-глупав, отколкото си, но в същото време да бъдеш изпълнителен. Да, на Гласа със сигурност няма да му хареса, че съм се обърнал с молба към Шефа, но, от друга страна, победителите не ги съдят и той сто процента ще оцени, че съм се справил моментално със ситуацията и съм ликвидирал зловещите заговорници. До шест часа сутринта нещастната Лаели ще загине при опит за бягство. Ще се заема с това веднага след вашата смърт.

Малинин престана да се усмихва, но Гавраил вече не забелязваше това.

— Разкриването на невиждан до този момент заговор в Рая ще ми помогне да възстановя репутацията си, разклатена от това, че проспах началото на Втората световна война — продължи той с неописуемо вдъхновение. — Гласа ще е принуден да ми даде широки правомощия и вследствие на това на стола на първия му заместник ще се озове съвсем различен по характер човек. Ще действам решително и твърдо и ще направя пълен ребрандинг на Рая. И няма кой да ми възрази, тъй като конкурентите ми заминаха за НЕБИТИЕТО.