Г. Зотов - Епидемия в рая

Какво ставаше? Счуваше ли му се или не? Някъде звучеше лека музика на арфа. Изпълнението не беше перфектно, но в същото време изобщо не бе и любителско. Всъщност той знаеше каква е тази работа с музиката. Изглежда, стереосистемата в кабинета му се бе включила сама, понякога се случваха такива неща. Трябваше да отиде и да я изключи, а след това да си тръгне за вкъщи, та най-сетне да се наспи. Утре имаше много работа, Гласа щеше да пристигне към обед и всички щяха да видят появата на новия ръководител, какъвто още не бе имало в Небесната канцелария. На онзи ръководител, който щеше да научи всички как трябва да се работи. На онзи ръководител, който…

Когато влезе в кабинета, RL2 се вцепени, тъй като ясно видя, че зад бюрото му седи човек, чието лице не можеше да съзре в мрака. Черният, обгърнат с лунна светлина силует дори не трепна при появата на RL2, а само докосна дистанционното на бюрото и нежната музика, която се лееше от тонколоните, секна. RL2 се вгледа и инстинктивно отстъпи назад, тъй като видя до човека тънка проблясваща метална лента. А той много добре знаеше какво е това. Дори знаеше прекалено добре.

RL2 опъна бавно показалеца на дясната си ръка успоредно на бедрото си.

— Кой сте вие? — попита. — Какво търсите тук?

Острието подскочи нагоре и разсече нощния въздух със свистене…

понеделник, 04 часа и 38 минути

Изпаднал в лека паника, RL2 отстъпи към вратата. Пръстът му започна да тръпне от приливите на енергия. Положението беше лошо, защото който и да бе гостът, трябваше спешно да му приложи телекинеза, а сетне да изяснява за какво става дума.

Въпреки очакването му посетителят не се нахвърли върху него с меча, а се ограничи само с два силни и резки удара във въздуха над главата си, сякаш проверяваше дали онова, което държеше в ръцете си, може да върши работа. Сетне лентата проблесна и полегна на бюрото до него. RL2 въздъхна с облекчение. Така щеше да му е по-лесно да се справи с неканения пришелец.

Човекът докосна бутона на настолната лампа и в кабинета светна.

RL2 трябваше да мобилизира цялото си самообладание, та на лицето му да не трепне нито един мускул. Точно срещу него седеше Алексей Калашников.

— Много интересно — проточи RL2 и положи известни усилия, за да се усмихне. — Защо не ме предупредихте, че ще дойдете тук? Нещо извънредно ли се е случило?

— Да — отвърна Калашников. — Напълно сте прав.

Той дръпна за дръжката и вдигна от бюрото прекрасно изработения меч от изключително гъвкав, но в същото време твърд метал. Върху полираната кокалена дръжка беше изрязан кръгъл печат във формата на крило в лъчите на слънцето.

— „Божествената сила“ — рече. — Същото онова оръжие, с което Гласа дарил седмината доносници, за да унищожат ангелската колония на Земята. Единственото оръжие на света, с което може да се убие ангел… Един меч за седмина, друг такъв просто не съществува… Нали така?

— Така е — съгласи се RL2. — Но какво общо има това с…

— Има много общо — увери го Калашников.

Той стана от креслото и RL2 забеляза, че детективът стиска „божествената сила“ в ръката си, на която носеше ръкавица. Калашников улови съсредоточения му поглед.

— Извинявайте, забравих да ви предупредя — каза без капчица благоразположение. — С ваше позволение аз вече свалих пръстовите отпечатъци от този прекрасен меч. При ангелите те са точно толкова различни, колкото и при хората. А вие сте тъй да се каже полухора и полуптици. Интересно, а откъде изобщо сте се взели? Гласа ли ви е създал като всяко свое творение на Земята, или вие вече сте съществували преди това? Какви сте били? Индонезийски гуру или гръцки сирени? Само че в античната митология сирените са се смятали за безмилостни демони… Тъй че знае ли човек, може би в началото ангелите също не са били онова, което са станали впоследствие в Рая? Може би с това се обяснява и участието им в операциите на възмездия — вербуваните демони са били ангажирани за изпълнението на най-жестоките кървави задачи, с които никога не биха се заели най-близките слуги на Гласа. Но веднъж идеалните машини за убийство били препрограмирани в ново амплоа, което изобщо не се харесало на всички. Затова част от тях пожелали да напуснат райските селения и да живеят на създадената неотдавна комфортна Земя, загърбвайки мъдрите устави и указанията свише. И нямаше да е изключено сега техните деца да управляват Земята, ако не беше…