— Дума да няма — потрепна гласът на Гавраил. — Мислех си, че поне ние в Рая сме застраховани от такива неща, но виж какво става. Най-важното е това да не понижи рейтинга на Гласа, защото знаеш какви са праведниците — всичките са все с нежни души.
— До този момент не си спомням рейтингът на Гласа да е паднал дори и с половин процент, а вие все се тръшкате — отбеляза саркастично Шефа.
— Ами, ако вземе, че падне? — покри с ръка слушалката Гавраил. — Сещаш ли се какво ще ни се случи? НЯКОЙ В РАЯ НЕ ОБИЧА ГЛАСА! Лично ти как си представяш да има опозиция в Небесната канцелария?
— Точно аз много добре си представям това — подраска с нокът по стената Шефа. — Опозицията обикновено отхвърчава в тартарите, както стана и с мен, и не ми обяснявай за колективната солидарност и корпоративност. Както и да е. За компютъра всичко е ясно. Само ми кажи кой ти поправи телефона? Някой праведен електротехник, който цял живот е пил брезов сок ли? Моля те, покажи ми го, искам да го видя.
— Дори и целия Рай да преровиш, пак няма да намериш такъв — развесели се Гавраил. — В случая нещата са съвсем прости — оправи го Малинин. Оказа се, че много го бива за тия неща.
— Видя ли, а ти го нарече магаре — докосна се отново до тюркоазената стена Шефа. — Видя ли каква полза има от тоя човек. Иначе щеше да си седиш без телефон, а сега можеш да се радваш на всички чудеса на техниката. Изобщо, ако в Рая не бяхте чак такива сноби, току-виж хората почнали да идват при вас.
— Смятам да се заема с това — съгласи се миролюбиво Гавраил. — А сега извинявай, но трябва да се сбогуваме. Утре Гласа ще се върне и ще настане една… Трябва да успея да оправя всичко. Ще изпратя Калашников обратно. Благодаря ти още веднъж.
— Твоето благодаря нито се яде, нито се пие — въздъхна Шефа. — Виж, ако беше взел при себе си Лариса Лордачова… Но това са само мечти. Да си жив и здрав.
— Всичко хубаво — отвърна доволният Гавраил и прекъсна връзката.
Размишлявайки за изключително печените си служители и за собствената си блестяща съобразителност, Шефа отново се зае със списанието, което разглеждаше, за да си подбере нужната външност. Зад вратата се чуваше гласът на Мария-Антоанета, която както винаги си бъбреше с поредната си приятелка-фройлан по служебния телефон. „М-да — потръпна Шефа. — Ей така ще си излезеш в отпуск, а когато се върнеш, няма да те пуснат да влезеш. Щом като в Небесната канцелария едни най-обикновени ангели-любовници, които са пасли кравите, въртят такива номера, какво би могло да се очаква от една кралица, изкушена в придворните интриги? Когато се върна, все пак ще трябва да си поговоря с Мария-Антоанета. Дали пък да не я преместя на друга работа? Най-важното е да няма контакти с медицината.“ За да се поразсее, той взе от бюрото служебна бележка, която шефът на „101-ви канал“ Влад Кистев му изпрати още вчера. Я да видим какво ни предлагат за новия сезон? Аха, шоупрограмите „Звезди в лед“ и „Амфитеатър със звезди“. Е, какво пък… По принцип на хората би трябвало да им хареса как откарват Елвис Пресли, Джордж Харисън и Ерик Хонекер в Деветия кръг на Ада (там, където цари вечен мраз) и ги обливат с вода от маркуч на минус четирийсет градуса. Но, разбира се, в „Амфитеатъра“ няма никаква фантазия. Това е плагиатство от римския Колизеум. Става дума за най-обикновени гладиаторски боеве на арената, макар че като идея не е лошо — излиза, да речем, Мартин Борман с мрежа и тризъбец, а срещу него застава Чингис хан с шлем и къс меч. А след това се появява колесница с три сексапилни дами — Нефертити, Мата Хари и мама Баркър 27 27 64-годишна американска обирджийка на банки, която заедно със синовете си и с мъжа си извършила десетки нападения с многобройни жертви. Убита е от полицията през 1935 г., след като са щурмували къщата й. Популяризирана е чрез дискохита на „Бони М“, където от името й са премахнати две букви — Ма Baker. — Б.а.
, които стрелят със стилизирани във вид на томи гън 28 28 Жаргонно наименование на американския картечен пистолет „Томпсън“, който през трийсетте години на миналия век е бил изключително популярен сред гангстерите в САЩ. — Б.а.
лъкове. Тогава дори и най-жлъчните критици ще ни аплодират. Лошото е, че и това щеше да им омръзне на хората, както на него му омръзнаха дизайнерските стени… 14 тогава какво ли щеше да изобрети Кистев? Може би „Закуска със звезди“ с канибалски уклон? Или „Хотел със звезди“, където отсичат ръце? А защо не „Танк по звездите“ — ооооо, с удоволствие ще гледат такова нещо. Ей, откъде се взе този звук? Аха, часовникът удари три през нощта. Май прекали с работата. Отпуската си е отпуска. Вече си избра външността и беше време да се заеме с нея, тъй като пробата щеше да му отнеме няколко часа.
Читать дальше