Г. Зотов - Епидемия в рая

Шефа беше в добро отпускарско настроение, тъй като твърдо бе решил да прекара близките два или три дни на Земята. Веднага щом чу от Гавраил, че Гласа с отишъл на почивка, се преизпълни с черна завист, тъй като за щастие като представител на силите на злото можеше съвсем спокойно да си я позволи. Когато си представи много ясно почернелия на слънцето Глас с коктейл в ръка (пък макар и безалкохолен) на плажа, Шефа потръпна и осъзна, че временно трябва да тегли една майна на отклоняването на хората от правия път (те и без това се справяха много добре) и да опъне телеса на някой тропически остров. Шефа се подготвяше да излезе в отпуск вече три часа и го направи много старателно, макар и малко своеобразно. Из целия кабинет трябваше да са разхвърлени разни неща като джапанки, шапки и бански, а в средата да е раззинал огромна паст лакиран куфар — точно както постъпваше всяко мислещо същество преди отпуск. Само че не се забелязваше нищо такова. Мъдрият Шеф никога не подбираше нещата си предварително, но за сметка на това винаги се интересуваше как ще изглежда при появата си извън Града и затова разглеждаше модните журнали и старателно оформяше облика си за посещенията си на Земята. Направо мразеше филмите за себе си и не изпитваше никакво съмнение, че когато всички известни режисьори се появяха в Града, нямаше да ги остави да скучаят. Откакто съществуваше кинематографията, образът на Шефа извън Града се бе превърнал в безобразен шаблон — по принцип това беше чернокос мъж (веднъж го бяха направили плешив, което беше още по-лошо), понякога с набола брада и обилно намазана с гел коса, с костюм и с маниери на френски аристократ. Но напук на всички този път той щеше да е риж, с къси панталони и с хавайска риза. И въпреки слънцето, дори нямаше да си сложи черни очила заради принципа.

Шефа затвори очи, изграждайки наум „отпускарското си лице“. Можеше да е, да речем, някъде под четирийсетте, но задължително без бръчки… Нямаше нужда от мустаци, но една стилна брадичка би била много подходяща. Че какъв лидер на тъмните сили щеше да е без брада? Най-важното бе дължината й да не е като на Хотабич. Ами очите? Не искаше да са черни, омръзна му. Нека бъдат сини със зеленикав оттенък. А носът? Създателите на мистичните трилъри предпочитаха да е или с интелектуална гръцка форма, или извит. Но той щеше да избере топчест и месест нос и тогава всички майстори на креатива щяха да изпукат. Телефонът изтръгна Шефа от размислите му. Тъй като си спомняше, че даде строго нареждане на Мария-Антоанета да прекъсва подготовката му за отпуска само в краен случай, той вдигна слушалката.

— Търсят ви от Небесната канцелария, монсеньор — разнесе се звънкият глас на секретарката. — Чакат на линия. Да ви свържа ли или ще ги помъчим малко?

Вместо да й отговори, Шефа само дето не скочи, дръпна телефона за връзка с Рая към себе си и натисна небесносиньото копче. Чу се щракване.

— Ало? Както виждаш, при нас се намери кой да оправи връзката. — От тона на Гавраил си личеше, че направо се пръска от самодоволство. — Когато имаме желание, ние също можем да намерим специалист, въпреки че силите на злото, естествено, се постараха да стане точно обратното. Общо взето, обаждам ти се, за да ти благодаря.

— Какво говориш? — рече подигравателно Шефа, настройвайки се на вълните на победата. — Каква рядкост! Само че вие по-скоро ще си глътнете езика, отколкото да изречете такова нещо. Обикновено по адрес на Принца на мрака се сипят само проклятия.

— И въпреки това — парира го Гавраил. — Исках да ти кажа, че не се излъгах, когато те помолих да ми дадеш Калашников назаем. Това е истинска кръстоска между Жорж Сименон и Агата Кристи — разкри всичко за броени часове. Тази нощ ще има среща с жена си, а след това ще го изпратя обратно. Тъй че не се притеснявай.

— Изобщо не съм се притеснявал — излъга Шефа. — Че какво би могло да го накара да иска политическо убежище във вашето стерилно и лустросано общество, където не можеш да си купиш дори една бира като в Саудитска Арабия? Максималното, на което би могъл да разчита, е да бачка безплатно като гастарбайтер, защото според вашите симпатични правила обитателите на Града не получават гражданство.

В слушалката се разнесе горестна въздишка на съжаление.

— Добре де, добре — успокои Шефа Гавраил. — Редът при вас си е изцяло ваша работа. А сега ми разкажи по-конкретно какво е станало с ангелите. Ако успеем, ще вкараме това в сутрешните вестници, че да си направим малко пиар на почва колко бързо се саморазрушавате. Това беше шегичка.