Г. Зотов - Епидемия в рая

Банкерът се подчини на желанието на приятелите си по чашка и млъкна. Покрай него, загърната с небесносиньо одеяло и стъпвайки боса по бетонния под, мина Локи. Когато забеляза съсредоточения мъжки поглед, тя кокетно оправи косата си. И се усмихна.

До леглото се появи регистраторката с очила на носа, надничайки в един лист.

— Антон Петрович Холмогоров, номер 224 СД 557 К тук ли е?

— Аха — едва се чу изпод цинковото легло.

— Тръгвайте. — Сгъна листа регистраторката. — Мотрисата за Ада е на перона. Моля, не закъснявайте и проверете дали сте взели всичките си вещи.

„Петрович са го погребали — помисли си натъжено банкерът. — А пък аз свикнах с него през тая седмица. Така скоро няма да има с кого да изпия една водка.“

неделя, 22 часа и 34 минути

Въпреки късния час блондинката с платинени коси продължаваше да седи на работното си място, забила уморен поглед в компютъра. Знакът в айсикюто си стоеше непоколебимо червен вече часове наред, а RL2 така и не се появяваше. Всъщност той вече нямаше защо да се появява, тъй като взаимноизгодното им сътрудничество можеше да се смята за приключило. Но поне да беше казал едно благодаря на сбогуване. Днес Гласа би трябвало да се върне от отпуск, но още не бе пристигнал. Е, кой знае каква спешна работа му се бе отворила — може би предотвратяваше Третата световна война. Освен това малко се притесняваше, че Локи и Раел нито веднъж не отговориха на посланието й, което тя остави в засекретения сайт. Макар че за това също можеше да има обяснение — да речем, момичетата пируваха в някой бар и празнуваха бурно знаменателното събитие. Оставаше й да изчака само грандиозния крах на Гавраил и след това щеше да се премести в земната вила, където още същата вечер щеше да влезе чисто гола в напълнения с бира басейн. Да, на Гавраил му оставаха броени часове, защото дори в екстрени случаи Гласа забавяше връщането си от отпуск с не повече от едно денонощие, а това означаваше, че със сигурност щеше да се върне в селенията на Небесната канцелария в понеделник. И какъв щеше да стане Гавраил, след като го уволнеха? Това не беше чак толкова важно. След такъв провал в Рая нямаше да му разрешат да разнася дори пици. Към полунощ щеше да се срещне на едно тайно място с Лаели, която фактически ликвидира сама всички мръсници от специалните предварително подготвени от нея гнезда. Да, наистина, все пак тя ненапразно беше най-добрата в отряда на ангелите на възмездието или поне се бе научила да убива виртуозно и безшумно и в ЦРУ направо биха се пръснали от яд, че не са я наели да отстрани Фидел Кастро. А двете заедно в чест на победата си щяха да пийнат нещо специално… е, можеше и отдавна втръсналия им ананасов сок. Че какво значение имаше? Когато си разчистваш сметките с основния си враг, дори и сокът се превръщаше в най-силната водка. А в същото време трябваше спешно да решат сакралния въпрос как да постъпят с Калашников и Алевтина. По-рано през деня пита Раел за това, но тя й даваше един и същи отговор — свидетелите трябва да се ликвидират, особено онези, които предизвикателно са отказали да играят по правилата им. Може би беше точно така и щом те работеха за Гавраил, значи също им бяха врагове. А защо да не направят едно посещение на добра воля при Алевтина, преди Гласа да се с върнал? Разбира се, те я бяха преместили на охраняван остров, но в охраната работеше Лаели и тя имаше пропуск… И може би за резерва бе останало едно заветно флаконче…

Блондинката докосна бутона на телефона с розовото си пръстче, но рязко го отдръпна, тъй като в коридора се чуха стъпки. Тя натисна мишката и с обиграно движение излезе от айсикюто, понеже не биваше да говори много онлайн на работното си място и това се отнасяше най-вече за участничките в заговора. Всъщност не затвори пощенската си кутия, тъй като никой не се интересуваше от деловата й кореспонденция и всички знаеха, че й пращат колети. Момичето изобрази дежурна усмивка на кукленското си личице и прилежно събра длани пред себе си. Кой ли от служителите би могъл да дойде по това време? Вярно, в това нямаше нищо странно, тъй като след изчезването на шестимата ангели много от останалите работеха до късно. Може би някой от служителите бе забравил нещо в кабинета, беше се сетил по-късно, беше спрял колесницата си и се бе върнал обратно. Ей сега щеше да го отпрати оттук.

Стъпките се приближаваха и блондинката надникна зад лаптопа. Странно, но в коридора нямаше никого. Тя тръсна глава. Да не би да й се бе сторило?