Г. Зотов - Епидемия в рая

— Водка ли? Хъм-хъм. Че защо не, може. — Той бутна калпака си на тила. — Въпреки че ти си буржоа, Андрюша, все пак си готино момче.

Меринов зяпна, докато гледаше как Василий Иванович прие с благодарност ръбестата водна чаша от ръцете на банкера. Героят на революцията я гаврътна, прокашля се и избърса мустаците си. И, естествено, не си замези с нищо.

— Буржоата също са хора, Васил Иванович — рече развеселено Баранов, наливайки водката. — Ето ти например си посичал белите със сабята си, нали? А сега я виж дали е имало смисъл да се биеш? На онзи свят и червените, и белите са на едно място.

— Много ми е обидно — потвърди Чапаев и отново избърса напоените си с почерпката на аванта мустаци. — Но знаеш ли какво ми каза веднъж един философ скитник, omnia transeut, id quoque. Сиреч, и това ще мине. Току-виж сте размислили и пак сте решили да строите комунизма.

— А, не — потръпна Баранов. — Ти, другарю командир на дивизия, си пий водката, но недей да правиш кофти прогнози. На нас втори път не ни трябва такова щастие.

Тази цинична фраза явно не се хареса на Чапаев, но той реши, че ще е нетактично да се нахвърля на благодетеля си, който не за пръв път го черпеше с водка. Но въпреки това трябваше да си го излее на някого. Чапаев издуха една малка жабка от крайчеца на устата си и се вторачи в раменете на Меринов.

— А на теб защо са ти откъснати пагоните? — попита командирът на дивизия, засуквайки ръкави, и дръпна към себе си стъписания участъков. — Да не си се маскирал, контра такава, мамка ти мръсна? Ей сегичка ще те замъкнем в Извънредния комитет и ще ти извадим кирливите ризи.

— Ей! Ей! Брейк! — застана банкерът между тях. — На теб, Василий Иванич, изобщо не бива да ти се дава водка. Каква контра ти е той? Той е най-обикновено съветско ченге. Ето на, развали цялата компания. Явно клюките, че непрекъснато се биеш, са верни. И с Врангел се търкаля по пода, и Колчак уби… А на Керенски защо му насини мутрата? Деденцето вече беше на деветдесет години! Успокой се най-сетне, гражданската война отдавна свърши.

Чапаев посърна.

— А не биваше да свършва. Не избихме всички контри и затуй сетне живяхме лошо. — Той стисна изсушения рак на фланелката си и го направи на прах. — Я вървете по дяволите, буржоа такива. Да не би някога да сте разбирали трудовия народ?

Чапаев взе недопитата чаша и се отдалечи. Меринов въздъхна с облекчение, тъй като се оказа, че прочутият герой от вицовете изобщо не е онзи комичен мустакат човек, какъвто го описваше хорската мълва след филма.

— Е, сега доволен ли си? — разкиска се Баранов. — И аз доскоро си мислех, че Чапаев е голям майтап. А след месец видях как се бъхти с трима миньори, които разказаха един безобиден виц за него: „Доведоха педофил“ — „Разстреляйте го!“ — „Не можем, Василий Иванич, той казва, че е познавал малкия Ленин!“ Командирът на дивизия може да бъде разбран от чисто човешка гледна точка — трудно е да заспиш като командир с орден „Червено знаме“ и да се събудиш като скечаджия от Comedy Club. Това е класически пример за черен пиар. Интересно на кого е вгорчил чак толкова живота Васил Иванич, че да му развали така тотално имиджа на Земята?

Петрович не слушаше дрънканиците на банкера, а се покатери на леглото и се загледа напрегнато пред себе си. Устните му се размърдаха, той разтърка очи и окончателно се убеди, че онова, което му се привижда в този момент, изобщо не се е появило от убийственото количество водка, което погълна.

— Помощ! — изрева с нечовешки глас Петрович и се завря под леглото.

За огромна изненада на Баранов улегналият Меринов само погледна в същата посока и последва примера на Петрович, но без да крещи. Сврени под леглото в неудобни пози и покрити с одеялото, двамата трепереха като лист на вятър. Банкерът се огледа, но не видя никого.

— Какво става тука? Да не би от водката вече да ви се привиждат зелени човечета?

— Тихооо… — изсъска Меринов. — Внимавай… ТЯ ще те чуе.

— Кой ще ме чуе? — повдигна вежди банкерът. — Кажете де, кой ще ме чуе?

— Шшшшшшшт… — съскаше като змия милиционерът. — Това е същата онази… едно от двете момичета, които убиха мен и Петрович… Недей да привличаш вниманието й.

— Че какво ще ти направи тук? — не можеше да проумее стъписаният Баранов. — Тук има само трупове. От какво се страхуваш? Хайде, излизай оттам.

— Млъкни веднага! — изрева участъковият. — Няма значение дали сме мъртви или не, дявол знае какво можеш да очакваш от тази твар… За всеки случай е по-добре да се скрием.