Г. Зотов - Епидемия в рая

Блондинката разбра твърде късно, че всъщност стъпките се чуваха зад гърба й. Светлината внезапно угасна, една желязна ръка я сграбчи болезнено за врата, а друга притисна със сгъвката на лакътя си гърлото й така, че тя не можа да нанесе коронния си номер с глава, на който толкова добре я бяха обучили в базата на ангелите на възмездието. Калипсо се окопити от моментния си шок, изви се назад и се опита да ритне невидимия непознат с обутия си в обувка на тънък ток крак, но ударът потъна в празното пространство. В отговор нападателят повали момичето по лице на бюрото и с умела хватка изви ръката му на гърба. Момчето си знаеше работата и по време на тренировките по ръкопашен бой явно му бе преподавал по-добър учител. „Трябва да крещя. Трябва да крещя с всичка сила!“ Отвори уста, готова да издаде пронизителен звук, с който не биха могли да се сравнят и сирените на десет пожарни коли. Но не успя да се разпиши по една прозаична причина — върху главата й със страшна сила се стовари удар и крясъкът застина в гърлото й. Непознатият изчака още секунда, повдигна я за косите, а сетне заби с всичка сила лицето й в бюрото, като внимателно премести компютъра настрани. На блондинката й причерня пред очите, устата й се напълни с кръв и тя отново се опита да се освободи, гърчейки се отчаяно. Но не успя. Зад гърба й на два пъти щракнаха белезници — непознатият бе оковал ръцете и краката й. Вече никой не я държеше, тя се свлече на пода, хъркайки от безсилна злоба, от носа й като река течеше кръв, а един от зъбите й беше счупен. Тя изплю парченцата. И какво щеше да прави сега с нея нападателят? Щеше да я изнасили ли? Хъм, де този късмет, понеже в Рая никой не получаваше ерекция — може би им слагаха бром, може би Гласа беше пръснал някаква есенция във въздуха. Тъй че на мъжете (ако онези, които съществуваха около нея, можеха да се нарекат мъже) нищо никога не им ставаше.

Тя положи невероятни усилия, за да се изправи на колене и вдигна глава. Устните й бяха започнали да се подуват. Калипсо не можеше да види човека, тъй като приближавайки се до нея отзад, той предвидливо изключи светлината и тя видя само тъмен силует, в чиято дясна ръка блестеше тънка и дълга лента метал. „Това е класика — помисли си с уважение момичето. — Блондинка стои на колене, а над нея се извисява мъж с нож в ръка. Сега само трябва да изхленча: «О, моля ви, мистър, не правете това, аз съм твърде млада, за да умра!» Интересно, кой ли беше този филм? «Зная какво направи миналото лято» или «Градски легенди»? Или може би «Писък»? Да, Крейвън 25 25 Уес Крейвън — култов американски режисьор на филми на ужасите. Най-известната му продукция е „Кошмар на улица Елм“ с Фреди Крюгър. — Б.а. блесна с този филм. Жалко, че лицето на нападателя не се вижда. Сигурно носи маска за хокей или гумена маска във вид на череп на черен фон. Лелеееее, че страшно.“

— Имаш право на последна дума — прошепна едва чуто непознатият, замахвайки силно с лентата, която проблесна в непрогледния мрак.

Блондинката я напуши на смях. Неизвестният кретен бе решил да си поиграе на маниак. Интересно, как ли би могъл да й навреди? В Рая беше невъзможно не само да се чукаш, но и да убиеш някого, иначе те отдавна щяха да направят на кайма онези мръсници, още след като приключиха тренировките в базата. Нека да се позабавлява, говедото. Утре тя щеше да подаде жалба до ръководството и тогава щеше да види кой ще се търкаля тук с разбита мутра.

— Нищо ли няма да кажеш? Твоя работа… — Неканеният гост не бързаше да приключи и тя знаеше защо. Той не знаеше как да постъпи, тъй като тя не се изплаши, а това означаваше, че какъвто и да бе гениалният му план, той не беше постигнал ефект. Беше й обидно, че според правилата в нито една от сградите на Небесната канцелария нямаха право да слагат охранители. Иначе сега те щяха да спипат този доморасъл Чикатило само за миг.

Изненадващо момичето подсъзнателно усети е вледеняващ страх, че това изобщо не е шега. Той ей сега щеше да я удари. Какво правеше този тип, да не би да беше полудял? Разбира се, тук се срещаха ненормални праведници, които се наричаха блажени, но чак пък до такава степен… Добре де, щеше да я цапардосат по врата — голяма работа. И тогава тя щеше да му каже пренебрежително и иронично: „Окей, масажисте, а сега ме почеши с чуканчето си малко по-надолу, около гърба.“

Освен ако това не беше…

ОСВЕН АКО…

Закъснялата догадка я жегна в момента, когато непознатият стовари ръката си. Главата на блондинката с широко отворени очи отхвърча към бюрото, удари се в чекмеджето, отскочи и лекичко се завъртя като диня. Устата й се отвори с гримаса и изстреля думата, която така и не успя да изрече: