Г. Зотов - Епидемия в рая

— Какво да ти разправям? Дори се учудвам колко съм задръстен — каза притеснено Гавраил. — Твоето предположение наистина се оказа вярно — част от загадката се криеше в един сексскандал с давност отпреди пет хиляди години. Четири бивши любовници на ангели, майки на гигантите, които са поглъщали всичко и които бяха унищожени… — Гавраил леко се поколеба — … по решение на Гласа, организирали заговор срещу онези, които просто са изпълнявали дълга си.

— Или по-точно срещу онези, които са написали донос срещу приятелите си — подсмихна се Шефа.

— Това са подробности — подмина нападката Гавраил. — Само че как тези четири персони са успели да попаднат в Рая и да станат ангели? Според мен това е сериозна кадрова грешка. Разбирам, че не е имало кой знае какъв избор, защото ангели и без това най-често стават умрели бебета с безгрешни души. Пет хиляди години тези амазонки са търсили подходящо средство, за да ни унищожат, но в крайна сметка на някого му е хрумнала идеята за смъртоносния вирус…

— Виж какво, това направо ми звучи като анонс на нискобюджетен фантастичен филм от осемдесетте години — разкикоти се най-откровено Шефа. — И кой е този умник?

— Засега не знаем това — отбеляза със съжаление Гавраил. — Основната заподозряна, която най-вероятно е стояла начело на заговора на тези фурии, изчезна. И знаеш ли кое е най-обидното? Че в течение на много години тази змия работеше при мен като секретарка! Затова си помисли от чии ръце вземаш кафето си всеки ден. Ами, ако това е някой сериен убиец?

Стените на кабинета се сгърчиха от ярки лилави пламъци.

— Сериозно ли?! — потръпна Шефа, стрелна подозрителен поглед към приемната и понижи гласа си до шепот. — И моята също вече работи повече от двеста години… Кой ги знае тия женоря… Дали пък наистина да не я уволня, че да ми е мирна главата?

— Ти си ги решаваш тия неща, но според мен това не е лошо — обобщи Гавраил. — След като прегледахме секретните досиета на убитите ангели, чрез архивната компютърна база установихме коя от жените в ангелската колония впоследствие се е озовала в Рая. Нали можеш да си представиш състоянието ми, когато стана ясно, че една от тях работи като моя секретарка! В бъдеще задължително ще чета личното дело на всички, които вземам на работа. Тя непрекъснато получава колети от ангелите на Земята — работата й е такава. Обадихме се в митницата и оттам ни казаха, че преди малко повече от седмица Калипсо е взела две много здраво опаковани пратки, които й изпратила някаква си Локи от Земята. А тази Локи също е сред четирите жени! Успяхме да установим, че амазонките са действали по план, като са отравяли жертвите си. Серафим е бил инжектиран при нас, в кантората, най-вероятно от секретарката си. А за да се заразиш, е нужно съвсем малко, тъй че явно са го боднали лекичко със спринцовката, а той дори не е забелязал или може би си е помислил, че се е убол на карфица. Другите петима са ги ликвидирали по доста ексцентричен начин — една девойка от елитното поделение на ангелите на възмездието, която е преминала през специална тренировка в курса за снайперисти…

— Чакай малко, чакай малко — прекъсна го Шефа. — Доколкото си спомням, учат ангелите на възмездието да боравят с меч, както и да се фехтуват.

— Старче, мечовете са от каменната ера — изпуфтя небрежно Гавраил. — Сега ги обучават на всички модерни начини за водене на война, включително и на дистанционно управление на ракети „Топол-М“. Общо взето, девойката, нанасяща ударите, в най-буквален смисъл си е свила пет снайперистки гнезда на най-високите палми на плажа на такова разстояние от вилите на жертвите, че камерите за наблюдение да не я уловят. А по-нататък всичко е съвсем прозаично — миниатюрна капсула отрова е била зареждана в снайперистката винтовка и от разстояние около стотина метра този „куршум“ е бил изстрелван в басейна, където падал на дъното и било почти невъзможно да го забележиш. Пробите на водата, които Калашников взе от пет басейна, потвърдиха наличието на разпадащ се вирус и в повечето случаи се оказа, че бактериите вече са мъртви. Само във вилата на Сера нямаше такъв вирус. Когато човек живее десет хиляди години, той не променя навиците си. И сутрин плува в басейна, както е прието от векове. Ти например правиш ли това?

— Ама че идиотски въпрос — възмути се Шефа. — При нас жегата и задухът са непоносими. Откъде ще се вземе чист въздух под земята? Плувам, разбира се.

— А така, точно това ти обяснявам — продължи Гавраил. — Тези госпожици са знаели времето на техните сутрешни плувания в басейна до секунда, понеже, ако не с друго, поне са разполагали със страшно много време. Сутринта ангелът се изкъпвал, заразявал се, а на другата сутрин — умирал. Вероятно това е била някаква лека мутация на грипа, тъй като в библиотеката прочетох, че като нищо можеш да умреш и само за шест часа.