Г. Зотов - Епидемия в рая

— Имам чувството, че този коридор е разтегателен — каза милиционерът. — Толкова много хора има, но транзитната зала не се запълва, намират се места за всички.

— По принцип е така — съгласи се банкерът. — Колкото и хора да дойдат тук, те са длъжни да поберат всички. Сигурно по времето на Адам и Ева тук е имало само една цинкова масичка. Но мюсюлманите вадят най-голям късмет, наистина им завиждам, защото техните покойници трябва да бъдат погребани още същия ден до залез-слънце. Когато доведоха тук Садам Хюсеин, той дори още не се беше съвзел, тъкмо отиде в тоалетната да си омотае врата с едно шалче и регистраторката го повика: качете се в мотрисата за Ада. Вярно, когато разбра, че не отива в Рая, вдигна страшна врява: „Аз, вика, съм страшен мъченик, дайте ми райските селения!“ Седмина санитари едва успяха да го натикат във вагона.

Пстрович изхълца подканящо. Меринов му наля още и внезапно забеляза един странен човек, който стоеше близо до пластмасовия стол. Човекът изглеждаше много уморен и беше облечен много нестандартно. С нагъната от саблени удари и цялата покрита с ръжда ризница, на чиито гърди се виждаха очертания на някакво почти изтрито животно, което приличаше на лъв. Носеше груби и тежки кожени панталони, които излъчваха такава миризма, че в сравнение с нея общуването с козел изглеждаше като посещение в парфюмерийна фабрика. На яките му мускулести ръчища имаше железни ръкавици, а на главата му — разяден от корозия шлем от същото меко и ръждясало желязо, от което беше направена и ризницата. В едната си ръка мъжът държеше консервена кутия, а с другата я отваряше с огромна, макар и изтъпена кама. Квадратното му лице беше обрамчено с гъста широка брада, пълна с клечки кибрит, трохи от хляб и люспи тютюн. Злобните му сини очи оглеждаха внимателно хората, които минаваха покрай него. Брадатият мъж отвори пълната си с черни гнили зъби уста, вдигна камата и първо посочи с нея към Меринов, а сетне демонстративно прекара острието й през гърлото си. Макар участъковият да беше наясно, че нищо не могат да му направят с тази кама, тъй като вече е мъртъв, настроението му се развали.

— Каква е тая мутра, Баранов? — пошушна той на банкера, дърпайки го за ръкава. — Направо е като някакъв сериен убиец, няма начин да не е някой маниак… Суратът му е като на бандит, само тухла по главата го оправя.

— За този ли говориш? — погледна през рамо банкерът и весело поздрави брадатия мъж, махвайки с ръка. В отговор той измуча нещо нечленоразделно, осмуквайки лакомо парчето варено месо, което бе извадил от консервената кутия. — Това, братко, е една знатна персона. Самият германски император Фридрих Втори Барбароса, сиреч „рижата брада“. Тоя чичко е бил много як завоевател и убиец и сутрин се къпел във вана, пълна с кръв като същински Дракула. Хитлер кръстил на негово име плана си за нападение срещу Съветския съюз, може би си чувал това? Та преди около осемстотин години Барбароса взел, че се удавил, докато преминавали през една река със силно течение, а най-обидното било, че реката му била до коленете. Но е ясно защо се е удавил — доспехите му тежат един тон. Намерили тялото му, но го погребали по най-идиотския начин — плътта му положили в Антиохия, костите му — в ливанския град Тир, а сърцето и вътрешностите му — в турския град Тарсус. И от какъв зор са го транжирали като кокошка, че на това отгоре са го разпилели в различни градове, нямам никаква престава. Добре поне, че не са осолили главата му в някоя каца със зеле. И докато не съберат всичките му останки на едно място, той е обречен да я кара като клошар в транзитната зала. Спи на един картон до бунището, защото си няма дори свое легло.

Барбароса ръмжеше и нагъваше консервираното месо. По брадата му се стичаше кехлибарена мазнина.

— Виж ти — порази се от тази история участъковият. — Наистина не е извадило късмет това момче след смъртта си, това вече обяснява защо е толкова зъл.

— Той и приживе не се е отличавал с кой знае колко добър нрав — сви рамене банкерът.

— Знаеш ли какво. — Меринов беше озарен от внезапна идея. — Казваш, че се е удавил, така ли? Значи Чапаев също би трябвало да е тук?

— Василий Иванич ли? — отвърна флегматично събеседникът му. — Разбира се, че е тук. Да го извикам ли? Само не му разказвай вицове за него, плийз, че ще те направи на кайма. — И без да дочака отговор, извика към редицата от цинкови легла: — Васил Иванич? Защо си се сврял там? Ела тука да пиеш водка!

Един засмян мъж със засукани по юнашки мустаци и с овехтяла фланелка, украсена с вкопчили щипци в горните му джобове изсъхнали раци, си направи път през тълпата мълчаливи минувачи и започна да се провира към тях. На главата си носеше кожен калпак с червена лента, а в конопената му торба, преметната през рамото му, имаше два грамадни картофа.