Г. Зотов - Епидемия в рая

— Извинете — изхърка архангелът. — Наложи се да използвам телекинеза, и то без да ви предупредя. Едва в този момент установих по вкуса, че в моята чаша има обикновена дестилирана вода. А на вас май са ви налели светена. Някой току-що се опита да ви убие, като подмени съдържанието на чашите.

И тримата като по даден знак изтичаха в антрето. Секретарката не беше на мястото си, а по коридора ясно се чуваше бързо тракане на токчета…

петък, 12 часа и 11 минути

Участъковият Меринов отново приседна до вкочаненото тяло на Петрович, вглеждайки се във вцепененото от студа мъртво лице. Но от това нямаше никаква полза. Той бе огледал всичко възможно, вече нямаше да открие нищо ново и беше време да изпрати трупа в моргата. Убиецът беше изстрелял само два куршума. И двата — от близко разстояние. Единият — в гърдите, другият — в главата. Когато са стреляли в стареца за втори път, той вече е бил мъртъв. Ако се съдеше по калибъра на оловото, което бе пронизало тялото му, оръжието беше вносно. Необяснимото убийство бе изплашило селото, тъй като никой не разбираше защо е било извършено и липсваше какъвто и да е мотив. От къщата не беше взето нищо, пък и нямаше какво да се вземе, освен черно-белия телевизор „Рекорд“. Разбира се, намериха малко количество пари в заешкия кожух на мъртвеца, но съседката на покойния — баба Фрося, твърдеше, че Петрович не задържал мангизи. Ако в джоба на дядото се появяла някоя излишна пара, той моментално я пропивал до появата на следващата. Старецът живеел стандартно за тази селска местност — естествено, напивал се със завидно постоянство, но не буйствал и не събарял телеграфните стълбове. Препечелвал по същия начин, по който си изкарвали парите повечето хора в селото. Че откъде другаде можело да се вземат пари? Интересно на кой нефтен олигарх би могъл да попречи старият селски пияница, та за ликвидирането му да изпратят професионален убиец с вносен пистолет? Направо умът му не можеше да го побере. Това наистина беше престъплението на века.

Меринов се наведе за последен път над трупа. Дали пък не бе пропуснал нещо? Едва ли. По всичко личеше, че старецът е бил убит преди няколко дни, може би в самото начало на седмицата. Точния момент щяха да определят лекарите. Не бе започнал да се разлага, защото в мазето беше доста студено. Само плътта му бе посивяла, защото кръвта не циркулираше. Участъковият не издържа, плесна се по бедрото и изстреля дълга тирада, в която повечето думи бяха псувни във всевъзможни варианти. Беше грях да псува над покойника, само че защо ли извади такъв късмет? Досега си живееше без проблеми, оставаше му още малко до пенсия. Вярно, заплатата му не беше голяма, но пък и работата му не беше кой знае каква. Че какви престъпници има в едно най-обикновено село? По време на съветската власт ловеше предимно нелегални казани за шльокавица, но сега беше теглил една майна и на тях. Че какви бяха основните престъпления в едно село? Направо смешна работа. Да отмъкнат някое прасе, за да го продадат и да изпият парите, да прескочат оградата, за да оберат ягодите от чуждата градина… Ще дотърчи някоя жена цялата в сълзи и сополи и ще напише жалба срещу мъжа си, но на сутринта ще дойде пак да си я вземе обратно. Това не беше работа, а песен. Но сега… Къде щеше да търси наемните килъри на стари години? Още повече че Меринов беше чел в кримките, че убийците задължително хвърлят оръжието на местопрестъплението, та след това ченгетата да не стигнат до собственика му. А тук не само, че нямаше пистолет, но не бяха останали дори и изстреляните гилзи. Все едно че бяха помели след себе си. Участъковият включи за двайсети път силния фенер и плъзна потрепващия кръг светлина по заледения под на мазето. Не, нямаше нито една прашинка, всичко беше стерилно като в аптека. Килърът бе убил стареца с два куршума от упор, след което бе излязъл от мазето и старателно бе затворил вратата след себе си, като в същото време не беше взел нищо от къщата. Но все пак трябваше да има някакъв мотив, нали така? Да не би Петрович да беше отмъкнал жената фотомодел от някой бос на мафията? Изключено. Или пък зад обикновения пенсионер се е крил търговец на едро на колумбийски кокаин? И това беше съмнително. Естествено, дядото си имаше свой дребен бизнес, но той беше толкова смешен, че не представляваше каквато и да било конкуренция на магнатите. Веднъж на два месеца отиваше до пазара в Москва, продаваше продукцията си и старателно изпиваше парите до последната копейка. Печалбата от стоката му обикновено възлизаше на пет-шест хиляди рубли, а за такива пари никой не би убил дори котка. А миналата седмица заради набезите в селото бизнесът на дядото съвсем се скапа. Пред телевизионните камери властите обещаха да изплатят компенсации, но когато телевизионерите събраха такъмите си и се върнаха обратно в Москва, обещанието веднага беше забравено, защото, както е известно, за всяко обещано нещо трябва да се чака най-малко три години.