Г. Зотов - Епидемия в рая

Меринов се отдръпна от трупа. На кого ли беше попречил този старец? Със сигурност го бяха убили заради НЕЩО. Главата му направо се пръскаше от напрежение, но не му хрумваше нищо. Уж всичко в къщата си беше на мястото, но в същото време… Разбира се, биха могли да убият Пстрович заради някаква лична вражда, тъй като той имаше врагове в селото. Но хората тук не бяха чак такива баровци, че да поръчат професионален килър, защото им се свидеха дори и три рубли.

Маринов излезе на прага, напипвайки залепената е изолирбанд радиостанция в джоба си, за да извика катафалката. И в този момент го осени. С необичайна за теглото и възрастта си заешка бързина той се втурна към мазето, подхлъзна се на стълбата и без малко не се изтърси в дупката, фенерът му отново блесна и освети огромната каца в ъгъла. Меринов застана на колене (вече не можеше да клекне, защото краката му бяха отекли) и старателно разрови начупените дървени пръти в ъгъла, като почти завря фенера си в тях. Ахааааааа… Участъковият подсвирна. Голям хитрец си бил, дядо… Ето какво се оказа, че криеш тук — онова, което взеха от всички останали. А онзи, който е научил тази малка тайна, му е дошъл на гости, забил е два куршума между очите на Петровия и е отнесъл тайната му. Всичко беше изчислено правилно — щяха да открият самотника най-рано след три дни, а след това нека да гонят вятъра… Браво на тях… Ясно е от какво бяха тези пръти. Беше ги скрил точно тук, зад кацата, така че никой да не може да ги открие. Само че те ги бяха намерили. Значи дядото сам беше довел килърите тук и им бе показал всичко, а след като те са се убедили, че онова, което търсят, е на мястото си, са убили Петрович. Меринов със сигурност нямаше да се справи сам с тази работа и трябваше да се обади в града, за да му изпратят екип от следователи.

Така, интересно това пък какво е?

Меринов извади от джоба си найлонова торбичка, която носеше за всеки случай. Мушна ръка в нея и докосна внимателно нещо, което приличаше на тънък стоманен косъм, проблясващ мъждиво сред дървените парчета. Крайчецът му беше оцветен в нещо тъмночервено. След като разгледа внимателно находката си, Меринов се отказа да звъни в града.

петък, 19 часа и 25 минути

Блондинката едва се сдържаше да не се разплаче. Непрекъснато хапеше долната си устна и от тази интервенция тя вече бе започнала леко да подпухва, а върху тънката й кожичка избиха ситни капчици кръв. Ако в този момент тайнственият RL2 стоеше пред нея, тя със сигурност нямаше да издържи и щеше да се разпищи от ярост, засипвайки го с най-отвратителни оскърбления. Само си представете! В момента, в който, придържайки се към най-добрите традиции на съвременните комерсиални трилъри, тя измисляше възможно най-хитрите тайни ходове, чрез които да превърне гордия Калашников в безжизнена кукла, този малоумник RL2 се опита да го очисти по най-вулгарния начин! И какво щеше да започне сега? Точно онова, което до този момент тя толкова усърдно се стараеше да избегне. Нали мъдрите латинци бяха казали: praemonitus praemunitus, сиреч: който е предупреден, той е въоръжен. А сега благодарение на идиотската постъпка на виртуалния й съюзник, който реши да се прави на рицар на плаща и камата, Гавраил ще използва всички възможности, за да открие в обкръжението си източника, от който е изтекла информацията, и Калашников щеше да бъде заобиколен от такава охрана, че щеше да е невероятно трудно да се докопа до него за разговор на четири очи и да му направи интересното предложение за Алевтина. А най-смешното бе това, че RL2 не постигна абсолютно нищо е шпионската си операция — Калашников си беше жив, днес цял ден обикаля вилите на изчезналите ангели и изобщо не беше изключено разследването му много скоро да даде плодове, от които те нямаха никаква нужда. И вместо да държи под контрол всяка негова крачка, пийвайки кафе под плажния чадър, тя щеше да се гърчи в догадки какво ли още е узнал този тип? Благодаря ти, скъпи благодетелю RL2. Страхотна услуга ми направи.

По време на неотдавнашния им разговор онлайн тя заряза всякакви любезности и попита RL2 директно: „Можеш ли да ми обясниш на прост език защо направи това?“ Той не се затрудни с отговора и буквите почти веднага излязоха на екрана: „Не можах да се сдържа. Секретарката излезе от приемната, вратата на Гавраил беше затворена и моментът бе много благоприятен. Смених бързо съдържанието на двете чаши, още повече че светената вода шурти навсякъде в декоративните фонтанчета.“