Г. Зотов - Епидемия в рая

Както винаги през последните няколко стотици години, блондинката отпи от неизменния ананасов сок, който беше сладък, но в същото време и леко киселееше. Нищо, тя знаеше как да обърка Гавраил. Утре сутринта той щеше да получи поредния блестящ удар, който щеше да го докара до пълно стъписване. Тя щеше да докаже на RL2, че също може да действа мълниеносно, но не с такива дърварски методи, каквито използват мъжете, и там, където те щяха да минат с шкурка, тя щеше да разстели най-нежната коприна. Неслучайно в Китай наложниците на „небесния син“ са душили съперниците си в харема с копринени примки.

Откъм морето подухна лек, но осезаем бриз и цветето на масата се разлюля. На Земята такова време обикновено предвещаваше дъжд.

Но тук никога не валяха дъждове. Дъжд… лежащи на земята, потънали в кръв деца, които протягат ръце към тях в предсмъртна агония… Горящи къщи, чиито пламъци се издигат толкова високо, че водата от небето не ги гаси и се смесва с техните сълзи… А сред тази кървава касапница — те… А ето го и техният началник, който избърсва саждите и кръвта от измореното лице на убиец, обръща се и… я поглежда ПРАВО В ОЧИТЕ.

Тя не изкрещя от това видение. Защото беше свикнала. Не беше трудно да свикнеш с нещо, което виждаш всеки ден през последните пет хиляди години.

петък, 20 часа и 12 минути

Калашников и Малинин в компанията на принц Дмитрий седяха край кръгла маса в индонезийски стил. Всички мебели в ресторанта бяха изплетени ръчно. Извитите крака на столовете бяха потънали в снежнобелия пясък на плажа, облизван от океанския прибой, а оркестърът свиреше джазова музика. Вече се стъмни и сервитьорите се плъзгаха виртуозно между масите и палеха свещи върху искрящите от чистота покривки. В заведението изобщо нямаше клиенти и Калашников тутакси си спомни за градските закусвални, където посетителите поглъщаха сред тютюневия дим отвратителна топла бира, замезвайки си с гнусни риба и чипс, изпържени в прегоряло олио.

— Какво ще си поръчаш, уважаеми? — Приведе гръб до него един сервитьор със снежнобяла шапка и изгладен костюм с папийонка.

— А има ли някакъв избор? — изненада се Малинин.

— Разбира се! Прочети менюто, уважаеми.

Принцът грабна от покривката една обемиста кожена папка.

— Ще ви превеждам от арамейски — каза той. — Макар че за всеки случай тук има и картинки.

— Аз искам борш, да е по-мазничък — преглътна Малинин, стрелкайки с погледи Калашников, който наблюдаваше пълзящите по пясъка раци. — Сибирски пелмени, ама да са със сметана. Червен хайвер… малко сьомга… и гъби. Всъщност не, няма нужда от гъби… Понеже при вас — гласът му се снижи до изискан хамлетовски трагизъм — не сервират водка…

— А да не мислиш, че ще ти сервират пелмени? — изсумтя Дмитрий и вдигна глава от менюто. — Да не мислиш, че заради твоите капризи ще прережат гърлото на някое животно и ще му забият нож в гърба? Това е Небесната канцелария, пич, а не пъкълът. Ако не знаеш, сибирските пелмени се правят от кайма от говеждо и свинско. А в Рая е забранено да се пролива кръв. При нас има прасенца и кравички, но те просто си пасат из ливадите, за да красят пейзажа. Ще ядеш ли вегетариански пелмени? Хайверът също се отхвърля, защото Гласа не е благословил яденето на риба в Рая. От какво да сготвим борш? Освен да му сложим бульон от цвекло. Можеш да си поръчаш масълце и гъбки. А не искаш ли да хапнеш цветно зеле в тесто? Това можем веднага да ти го направим.

Калашников най-сериозно се изплаши за Малинин. Лицето му се зачерви, очите му се наляха с кръв и той заприлича на бик по време на корида.

— Зеле ли? — попита с толкова страховит глас, че принцът подскочи и изпусна менюто на коленете си. — Абе, ти…

— Спокойно, Серьога — сложи ръка на рамото му Калашников. — Не се нервирай. Тук правилата са такива, би трябвало да разбираш това. Вярно, Гласа е хапвал с учениците си риба и дори агне… А също така, както свидетелства Библията, и охранени телета… Но това е ставало на Земята. Наистина, възможно ли е да се колят свине в Рая? Как си представяш ангел със секира в ръка? Димон, моля те, поръчай нещо по твой вкус. Гладни сме и ще ядем всичко.

Принцът кимна и се съсредоточи в менюто. Малинин въздъхна тежко, сякаш беше впрегнат в плуг кон, и с ненавист започна да си налива морковен сок. Сетне изчака Дмитрий да заговори на сервитьора и се наведе към ухото на Калашников.

— Вашблороде, къде сме попаднали? — изсъска. — Наистина ли това е Раят? Накъдето и да се обърнеш, само забрани, само да се изплюеш, и те глобяват. Това направо е някакво футуристично общество от научнофантастичен филм… Истинско нещастие.