Г. Зотов - Епидемия в рая

Малинин посърна и се съсредоточи в поглъщането на храната, още повече че количеството й бързо нарастваше. Като с вълшебна пръчица на масата се появи супа от лук, печени на скара зеленчуци, салата от цвекло и манастирски гевречета.

— Бих искал да посетя тази база — отбеляза Калашников, обръщайки се към принца. — Най-малкото, защото точно там са събрани повечето от единствените особи в Рая, които са професионално обучени да убиват. След неприятния сутрешен инцидент Гавраил ни отпусна за охрана личния си отряд от ангели на възмездието, който се намира под командването на генерал-ангел Вартоломей, ликвидирал Гомор. Аз също ще си поговоря с него, но по принцип ми е интересно да видя казармите им.

— Ти наистина ли мислиш, че това е убийство? — задави се Дмитрий. — Какъв кошмар… Ей сега спешно ще се обадя на Гавраил.

Ръката му се шмугна в гънките на хитона.

— Чакай малко — вдигна предупредително вилицата си Калашников. — На този етап не предполагам нищо. Но трябва да изключи всички версии, нали така? Особено след като толкова мило се опитаха да отровят мен и Малинин в самата приемна на вашето ръководство. В тази ситуация дори и глупакът е наясно, че тази работа не е чиста.

Той погледна крадешком към тримата яки ангели със засукани ръкави на хитоните, които мрачно оглеждаха тротоара покрай ресторанта. Освен това Вартоломей от отряда със специално предназначение висеше в кухнята, където опитваше ВСЯКА храна, която им сервираха. А най-забавното бе, че по отделни въпроси Малинин все по-често се оказваше като истински пророк — Раят се оказа доста неуютен.

— Съгласен съм — кимна принцът. — Но засега поне ми кажи off the record какво успя да изровиш? Нали още след пристигането си пет часа пълзя из вилите като прокълнат. Сигурно имаш някакъв материал.

Калашников предпазливо отпи сок от чашата. Въпреки че Гавраил прикрепи към тях най-добрите си служители, на които вярваше като на себе си, след покушението той така и не се успокои. След краткото, но бурно изясняване на случая се оказа, че секретарката няма нищо общо с това, тъй като точно в този момент е тичала към кабинета, за да донесе факс за Гавраил. От бързия разпит на служителите стана ясно, че момичето наистина първо е отишло да вземе подноса от кухнята, а после сложило чашите върху него в приемната. Както твърдеше Вартоломей, той лично бил свидетел на този момент, когато надникнал в приемната на Гавраил и видял секретарката да излиза с празен поднос. Тя не беше подменила водата. Злосторникът бе успял да направи това през онези няколко секунди, докато чашите са били на масата, а в приемната не е имало никого. Положението ставаше все по-тежко, тъй като излизаше, че с пристигането си Калашников и Малинин бяха попречили много сериозно на някого. Добре, че прикрепиха към тях Вартоломей. Както каза принцът, този мрачен ангел беше професионален дегустатор и можеше да открие светената вода във всяка напитка, пък ако ще да я излеят в мастило.

— Знаеш ли, а Шефа завиждаше тайничко на Гласа — изрече Калашников ни в клин, ни в ръкав. — Понеже смяташе, че само при него служителите му въртят интриги зад гърба, а целият персонал на Гласа са все ангели, затова е много по-добре и по-спокойно да се работи с тях.

— При нас също има интриги — съгласи се Дмитрий. — Но умерено. Често се случва някой да вземе чужда идея и да я предложи на Гласа като своя. Който първи я открадне, той е авторът. Силната конкуренция се смята за нещо нормално в офиса на Небесната канцелария, защото винаги трябва да доказваш, че ти си най-добрият сред най-добрите. Но да се завижда е лошо. При нас завистта към колегите е забранена и както знаеш, това е един от основните смъртни грехове. Хайде да се върнем към нашите говеда, искаш ли? Направо умирам от любопитство.

— Значи завистта е забранена, така ли? — Калашников се разсмя толкова силно, че сервитьорите изплашено се обърнаха. — Вярно е, че можеш да я забраниш, само че никой няма да престане да я изпитва. Завистта към по-успелите колеги е едно от нещата, което осмисля човешкия живот. Всеки се оправдава, че не е постигнал успех само защото е по-умен, по-принципен и не лиже задника на началството. Мисля, че Гавраил е епицентър на всеобщата завист именно заради своята близост с Гласа.

И тримата се наведоха над масата така, че почти докоснаха челата си.

— Ще бъда откровен. В този момент изводите не са чак толкова много — обяви Калашников. — Ако не беше опитът да ни напоят със светена вода, изобщо нямаше да има никакви изводи. Забелязва се само пълно сходство на инцидентите. Всички ангели благополучно са прекарали целия ден на работа, прибрали са се вкъщи късно вечерта и ако се съди по разтурените им легла, са легнали да спят. Но призори се е случвало нещо необяснимо. Единият от изчезналите е станал да си направи закуска, налял си е чаша сок и е изчезнал. Другият се събудил, отишъл до прозореца, постоял малко там, паднал на пода и изчезнал. Третият отишъл до басейна и край, няма никаква следа от него. По пода са разпилени огромен брой пера, но това нищо не ми говори, макар че за всеки случай ги събрах в найлонова торбичка. Всеки, който поиска, би могъл да проникне във вилите, тъй като, доколкото разбрах, в Рая вратите в повечето случаи не се заключват и прозорците не се затварят, защото кражби просто няма.