Г. Зотов - Епидемия в рая

В началото на XXI век стана ясно, че фактически цялото население на Земята попада под ударите на „закона“ и хората, които не са извършили нито един от седемте смъртни гряха, се оказаха единици. Те започнаха рекламната кампания прекалено късно и тутакси се разбра, че имат кардинални проблеми със специалистите, тъй като най-сериозните пиари неотклонно се озоваваха в Ада и затова там имаха толкова сполучливи рекламни кампании. Понякога райските креативни специалисти изплуваха на повърхността на кипящия водовъртеж със слогани от сорта на „Гласа те обича“, който се тиражираше на хиляди лепенки за коли, на магнити и на плакати. Но един добър лозунг още не означаваше победа. Лесно е да направиш модерен секса или пушенето на трева, но я се опитай да успееш със слогана: „Да се молиш е гот“. Шефа дори нямаше нужда да се старае, а просто заснемаше едно рекламно клипче, в което свещеник открадва бирата от някой старец на смъртен одър, а на тях им оставаше само да си гризат лактите от яд. Какво можеха да му противопоставят? А, да, пропагандата на вегетарианския начин на живот — космат рокер и девойка, която сякаш е избягала от дует „Тату“: „Вълкът искаше да изяде Червената шапчица, но не можа, защото сиренето беше по-вкусно.“ Тогава Шефът без малко не изпадна в истерия, понеже образно си представи вълк, преял с топено сирене. Те вече приглушиха ушите на Гласа, че трябва по-често да върши чудеса, защото хората обожават такива популистки неща, а пресата и телевизията моментално ги тиражират. Нима не беше яко, когато с пет хляба нахраниха пет хиляди души? Оттогава минаха две хиляди години, но всички до ден-днешен си разказваха това един на друг. Ами ходенето по вода? Не биваше да забравят и онази суперврътка с истинското възкресение на Лазар! Тогава Шефа пушеше нервно встрани и гледаше как тълпи от привърженици се стичат в стана на Гласа.

Не стига това, ами благодарение на бездействието на Гласа започнаха да се появяват цели групи негови плагиати, например като онзи… другарят Гробовой. По принцип такива неща се случваха и преди и редовно някой се обявяваше или за пратеник на Гласа, или за самия Глас. Обикновено всичко се свеждаше до измъкване на кинти от паството с внушенията: „Голям грях е да имаш жилище, ужасен грях с да караш кола, продай веднага всичко и дай парите на своя духовен баща, който те дарява с просветление.“ Ако беше на мястото на Гласа, той просто щеше да удуши тези клонинги за нарушаване на авторските права, но Гласа беше настроен великодушно: „И без това ще горят в Ада.“ Вместо да измъкне гадняра на улицата и да му кресне: „Превърни водата във вино! Не можеш ли? Изрод! Възкреси покойника! Не можеш ли? Говедо! Тогава се покай за греховете си, животно!“

Никога не бива да лежиш на лаврите си, защото сладките времена отминаха и сега те се бореха за всяка душа толкова яростно, колкото и преди две хиляди години. Вярно, Шефа също не беше за завиждане, тъй като явно се престара. Също като онзи мобилен оператор, който привлече четирийсет милиона абоната с евтините си тарифи, след което мрежата му започна непрекъснато да блокира. Тук вече нямаше място за сантименти и се наложи да бият по Шефа с откровен черен пиар, включително и с агитките на Холивуд, но плюсовете от това се брояха на пръсти. Можеха само да се възхищават от дяволското му упорство. Преди той не се гнусеше от нищо — как да не аплодираш хитростта му да се превърне в змия в Едем? А след това беше само въпрос на техника да убеди Ева да изяде забранената ябълка, тъй като по онова време пипето й не щракаше много. Казват, че всичко това се случило, защото на Шефа му било любопитно да види как ще започне да се държи Ева, когато осъзнае, че е гола. А колко време прахоса, за да обработи Каин? И го научи да се държи толкова правилно по време на разпитите при следователя, че чак Гласа ахна: „Каин, къде е брат ти Авел?“ „Не зная, шефе — и плюеше през зъби на пода. — Да не би да съм пазач на брат си?“ Когато борбата се водеше за всяка душа, Шефа не жалеше себе си и направо гореше в работата си — развращаваше, съблазняваше, подкупваше. Но за сметка на това сега можеше да си седи със скръстени ръце и да си брои дивидентите, тъй като хората отиваха при него на ешелони. А за текущата обстановка в Небесната канцелария беше по-добре да си замълчат. Макар че чисто теоретично не бе изключено в бъдеще в Рая да се озове някой благочестив пиар, който не е лъгал, не е изпадал в ярост и не е пожелавал жената на ближния си, и тогава щяха да отвърнат на Шефа по пълна програма.