Г. Зотов - Епидемия в рая

— А ти изгледа ли записите, направени от видеокамерите? — попита принцът. — Една от тях беше маскирана до вилата на Елевтерий едно денонощие преди да изчезне. Ако някой е проникнал в дома му, това би трябвало да се види.

Калашников раздвижи енергично челюст и сдъвка гевречето.

— Да — отговори с пълна уста. — Изгледах записа подробно, секунда по секунда. Отначало си мислех, че така ми се е сторило, затова върнах записа и го изгледах отново. Там камерата е монтирана горе и това е много удобно, защото вилата се вижда от всички ракурси с всички подробности и веднага щеше да се забележи, ако някой идва по море или излиза от палмовата горичка. Но знаете ли кое е най-интересното за мен?

Двамата му събеседници застинаха. От краставичката върху ножа на Малинин капеше сок.

— Елевтерий се е прибрал вкъщи късно вечерта. Загасил е лампите някъде около единайсет часа през нощта. После е дръпнал пердетата от прозорците и това е станало в девет без десет. След около петнайсетина минути е отишъл в кухнята. И е изчезнал.

— В такъв случай кой е проникнал сутринта във вилата му? — попита Малинин.

— Там е цялата работа — отвърна Калашников. — На записа няма никого.

петък, 23 часа и 43 минути

През целия ден в отдела имаше страшно тичане и привечер такова главоболие тресна Вениамин, че чак му причерня пред очите. Той прекъсна работата си, с последни сили впрегна коня в колесницата и се понесе към къщи. След изчезването на Рафаел народът в кантората не си мърдаше пръста за нищо. Че от какво да им пука? Гласа беше в отпуск и никой нямаше да им потърси сметка. Защо да не безделничат, докато началството не им висеше над главите. В същото време рейтингите неудържимо падаха и Гавраил редовно набиваше канчето на Вениамин. Оправданията, че пийпълът на Земята вече не е същият, не минаваха и началството упорито искаше резултати с хилядолетна давност, когато например всички без изключение са постили. Според последните социологически проучвания във въпросната Русия пост спазваха само шест процента от населението, тъй че там бяха станали за смях. Естествено, с бюджета, който им отпускаха, беше странно, че дори и този процент не беше сведен до нула. Но нямаше съмнение, че колкото и да съскаха злите езици, в последно време постигнаха известни успехи и в много страни стана модерно да се вярва във Висшето същество. А модата означаваше страшно много, колкото и да я критикуваше Гласа. Вениамин си спомняше, че когато видя за пръв път Зюганов със свещ в ръка край олтара, чак се задави — как бе възможно да се случи такова нещо, при положение че само преди половин век тия момчета рушаха с пълна пара култовите сгради. Този успех трябваше да продължи да се развива, обаче — не, Гласа се заинати. Крайно време бе да осъзнаят, че не можеше да се живее със затвърдените постижения от миналото, когато хората умираха за вярата. За съжаление сега не бяха времената на Римската империя и никой нямаше да се остави на лъвовете да го изядат, за да отстои убежденията си. Пък и лъвовете в природата станаха толкова малко, че беше по-добре да опазват тях, а не вярващите.

Късно вечерта пристигна разпореждане за слогана от Гавраил. Беше решил напълно да задраска варианта „Спасявай своята душа“. Каза, че главата му без малко не се е пръснала, докато измисля рима. Напоследък сюжетите на рекламните клипове никакви ги нямаше — истинска творческа импотентност. Как можеше да се измисли такова нещо — десет броя суперсексапилни красавици напъплят някакъв пич, а той прегръща някаква безлична тъпанарка, правена като по калъп, и жално блее: „Избрах живота — да обичам и да бъда обичан.“ Основната гадост на демокрацията бе, че щом дадеш възможност на хората да избират, те не избираха онова, което очакваш. Разбира се, не можеше да се каже, че техният отдел непрекъснато се издънваше, защото веднага щом Гласа им изпрати СПИН, девствеността стана модерна и дори самата Бритни Спиърс я пропагандираше, макар че те дори не бяха си мечтали за такъв открехнат рекламен агент. Само че какво се случи? След като се окопити от едногодишното си стъписване, Шефа нанесе ответен удар и интернет започна да прелива от снимки на пияната като талпа Бритни без гащи, с избръсната глава и халки на зърната на гърдите, а пиар агентите на Шефа тихомълком натрапваха идеята, че ето, на, виждате ли до какви психологически проблеми води късното разкъсване на девствената ципа.