Г. Зотов - Епидемия в рая

Ех, де да можеше да му каже всичко открито… САМО АКО… Само ако той знаеше… Както и да е, нямаше нужда да продължава… „Не можах да се сдържа“… Уж беше зрял човек, помъдрял от опит, а разсъждаваше като тригодишно дете. Нямаше съмнение, че съблазънта беше огромна, но нали двамата се бяха разбрали, че с Калашников се заема тя. Как можеше да се работи в такива условия, при положение че партньорът ти започва да ти слага пръти в колелата? Направо имаше чувството, че RL2 ревнува от методите й.

Момичето разтвори начервените си устни, но шепотът й отново беше заглушен от металически звук — биииииииип! Блондинката заби нокти в дланта си така, че те помътняха, обагряйки се в тъмновишнев цвят. И от какъв зор изобщо се свърза с този самовлюбен идиот, който се правеше на гений от специалните служби, а в действителност не беше в състояние да мисли трезво? Дали той бе в състояние да осъзнае какъв ужасен капан си бе заложил? Гавраил не беше идиот. И първото, което щеше да направи, бе да провери всички, които през този ден са били на работа в офиса, за да разбере кой е излизал от кабинета си и на какво разстояние от приемната му се е приближавал. А пък RL2 беше негов близък… много близък. И рискуваше да е сред първите, които ще попаднат под подозрение. Ами, ако Гавраил беше сложил миниатюрна видеокамера и над бюрото на секретарката си? Тогава… Момичето неволно извика от уплаха и разтвори пръсти. Дланта я смъдна и тя механично я облиза, пропъждайки неприятната мисъл. Не-не… Гавраил и без това вече бе превишил правомощията си, като установи незаконно наблюдение на вилите на ангелите, и не би искал да си създава нови проблеми с Гласа. Ако той разбереше, че личните му покои са оборудвани със средства за електронно наблюдение, на Гавраил със сигурност лошо му се пишеше. Освен това отдавна вече щяха да са спипали RL2, а той преди час най-спокойно си чатеше с нея по айсикюто. Ама че тъпанар, не е ли така? Но явно съдбата й беше такава — да си сътрудничи с дебелокожи индивиди. Макар че не беше чак толкова важно дали RL2 е глупав или умен. Тя нямаше друг избор. Той беше сред най-доверените лица на главния архангел и ако се откажеше от услугите му, това означаваше да оглушее и ослепее едновременно. Той непрекъснато висеше зад гърба на Гавраил, присъстваше на всички важни заседания и влизаше в тесния кръг на приближените му, с които непрекъснато се съветваше. Пък и в крайна сметка именно RL2 измисли и подробно разработи начина за реализиране на идеята, която ги измъчваше толкова години. И щеше да продължи да ги измъчва, тъй като в моментите, когато ярките спомени я връхлитаха много силно, драконът на гърба й сякаш оживяваше и впиваше зъби между лопатките й. Ако RL2 не работеше в Небесната канцелария, тя би могла да каже, че той има наистина дяволска изобретателност. Тя също в никакъв случай не беше глупава, но и през ум не би й минало такова нещо. Всъщност преди този метод сигурно нямаше да е възможен. Добре, че технологиите се развиваха в нужната посока и точно затова те успяваха да осъществят своето старо отмъщение, наказвайки злото. Блондинката усети, че лека-полека се успокоява, пъхна по детински пръста си в устата и изсмука кръвта изпод нокътя си. Да, RL2 извърши УЖАСНА грешка, но във всичко останало постъпваше много умно. Ето, току-що й изпрати тайната парола за достъп до видеокамерите и сега тя можеше да се включи в системата и да наблюдава ангелите, установявайки кой по кое време се е прибрал вкъщи. Макар че това беше по-скоро за самоуспокоение, тъй като и без това много добре знаеше вечерното разписание на всяко от „крилатите момчета“ и то не се отличаваше с кой знае какво разнообразие. Да поплуват в басейна, да пийнат сок на терасата и да отидат да спят. И какво друго биха могли да правят, при положение че в Рая нямаше и никога не би имало екстремни развлечения, а те щяха да живеят вечно? В такава ситуация след петстотин години ще ти писне дори и в Лас Вегас. Имаше едно неформално развлечение — туристическите пътувания до Града, само че на ангелите никога не им издаваха визи за там, защото Шефа беше злопаметен и не им прости единодушното гласуване за изгонването му от Едем. О, ако тогава знаеха в какво щеше да се превърне Раят през XXI век… Хората вече не се стремяха към него и макар Гласа да го проектира с такава любов, той отдавна вече не беше въжделена мечта на милионите. А нататък щеше да става все по-лошо, тъй като с адските мъки вече не можеше да изплашиш дори дете. Вероятно райската безлюдност в някаква степен беше по-добра от адското пренаселване, но… Можеш да се радваш, че имаш превъзходен ресторант с френски главен готвач, който сервира фуа гра със сос от черен хайвер… Но радостта ти се изпаряваше, щом видиш как тълпата избива вратите на „Мудоналдс“. Шефът заложи на човешките пороци и спечели. А те наивно предпочетоха да се ориентират към прекрасните качества на хората и изгубиха с гръм и трясък.