Г. Зотов - Епидемия в рая

— Проблемът е там, че всички се придържат към прекалено канонични представи за Рая — прошепна той, приближавайки се до лицето на Калашников. — Но между мита и реалността има разлика, като на това отгоре не е задължително тя да е приятна. Как мислите, кой е длъжен да върши мръсната работа тук? Да строи луксозни вили за праведниците, да сервира масите в ресторантите, да кара колесниците с конете или, както сте видели, да сортира боклука? Ние имаме нужда от електротехници, от чистачки, от производители на сок, от монтьори, от метачи и изобщо длъжни сме да поддържаме многобройна прислуга. Напълно естествено е праведниците да не сортират боклук. Тук попадат най-добрите от най-добрите и те не очакват, че трябва да се занимават с такава работа. В Небесната канцелария ангелите с различни рангове са милиони и това е така, но предназначението на нашите служители също не е да чистят тротоарите, да мият съдове и да подстригват тревните площи. Те трябва да се заемат с някаква по-културна работа. Само оркестрите с арфисти, които създадохме, вече са петнайсет хиляди. Само че в такъв случай кой — извинявайте за цинизма — ще рине лайната?

— Разбрах — подсмихна се Калашников. — Това гастарбайтери ли са?

— Точно така — съгласи се архангелът без капчица притеснение. — Затова бяхме принудени да въведем тайна квота за гастарбайтери, за които е прието да се смята, че проникват тук нелегално. Но реалността е такава, че Раят няма как да съществува без чуждестранни работници. Разбира се, официално при нас се борят с това, дори има отдел за противодействие на нелегалната емиграция, периодично се организират хайки и демонстративно депортират някого.

— Добре, но все пак как проникват тук? — намеси се в разговора Малинин.

— Много просто — усмихна се Гавраил. — Пристигат със специален влак от транзитната зала, а сетне нелегални водачи ги завеждат до дупката от лявата страна на райските врати, където в този момент електрическото напрежение е изключено. Искам веднага да ви предупредя, че е невъзможно тук да се озоват хора с тежки престъпления и още по-малко — убийци. Сурен, вашият кочияш, е лежал в затвора две години за дребно мошеничество и според мен в това няма нищо страшно. Освен това тези хора не получават пари, защото в Рая платежните средства са отменени. Те работят само за да изкупят греховете си.

— Това е несправедливо — промърмори Малинин, без да обръща внимание на Калашников, който го срита. — Значи едни в Града се гърчат на тигана, а други пият коктейли под кокосовите палми. И аз нямам нищо против да я карам така.

— Доколкото видях от досието ви, младежо, вие сте попаднали в Ада за извършено убийство, както и за многобройни прелюбодеяния — отбеляза кротко архангелът и Малинин се изчерви. — А това означава, че при нас няма да ви е позволено да работите дори като обикновен боклукчия. Но ние май се заприказвахме, уважаеми братя. Така че вие се намирате тук със специални пропуски. И няма как да издадем още един специален пропуск за лекар.

— Вашблороде, за какъв чеп ни е тоя доктор? — развика се унтерофицерът. — Миналия път в нашето разследване вече имаше един такъв. И какво стана? Не, аз съм категорично против. Ама вие не си ли спомняте световната литература! Те създават само проблеми.

— Какъв е човекоядецът Лектър? Доктор. Какъв е маниакът № 1 от филма за Джеймс Бонд? Доктор. Какъв е гаупщурмфюрерът от СС Менгеле? Доктор. Правичката ви думам, включването на доктори в нашия отбор не ми харесва дори като идея.

Архангелът енергично събра криле, едва сдържайки смеха си.

— Успокой се, братле — прошепна Калашников и прегърна Малинин. — Виждам, че май от малък изпитваш страх от докторите. Но не всички са такива ужасни чудовища. Например доктор Охболи или онзи Уотсън.

— Уотсън ли? — попита недоверчиво Малинин. — Че какво му е хубавото пък на него? Какво лекува той? Дори не е ясно каква е специалността на този доктор. Гинеколог ли е или уши, нос, гърло? Дори няма име, всички го наричат само по фамилия.

Гавраил прихна. И за да прикрие веселото си настроение, отпи от чашата с вода. Калашников се разсмя и също вдигна чашата си. По време на разговора напълно бе забравил за нея. Всичко, което се случи по-нататък, стана само за една десета от секундата. Като на забавен каданс архангелът хвърли инстинктивен поглед към чашата си и лицето му с фини черти внезапно се разкриви от ужас. Калашников усети страшно силен енергиен удар по челото, наподобяващ мека, но в същото време тежка възглавница. Чашата изхвърча с чудовищна сила от ръката му и отлетя като комета към съседната стена, където се заби, покривайки я с пръски и стотици дребни стъкълца. А с лявата си ръка Гавраил отблъсна рязко Малинин от подноса.