Г. Зотов - Епидемия в рая

Малинин, който стоеше зад гърба му, се срина духом. Вече бе осъзнал, че Раят е нещо съвсем различно от онова, което си бе представял вечер, докато лениво наблюдаваше пълзящите по стените на стаичката си сингапурски хлебарки. В представите на Малинин Раят задължително трябваше да е пълен не само с бирарии, но също така и с пивници, както и с разголени жени. Ала за този час и половина, откакто пребиваваха в райските селения, той не забеляза такива неща и това го хвърли в депресия. В Града човек можеше тайничко да отиде в китайския квартал и да си купи забранената бира. А тук по всичко личеше, че няма абсолютно никаква контрабанда. Бииииииип… — разнесе се метален звук в главата му и той веднага разбра, че електронните копчета филтрират не само скандалните думи, но дори и скандалните мисли.

Гавраил се забави в приемната, за да нареди на секретарката да донесе вода, изчака я да напълни чашите и да отиде за подноса и се върна при гостите. Архангелът подхвана безсмислен светски разговор с банални фрази, а в същото време разглеждаше съсредоточено новодошлите. Тия двамата си ги биваше. Небръснат тъмнокос мъж с черни кръгове под подпухналите от безсъние очи, с белег на челото и мрачен вид и рижав луничав младеж с непокорни къдрици, които се подаваха изпод фуражката му. Направо бяха като същински Шрек и магарето от компютърното анимационно филмче. Както и да е, оставаше му само да се надява, че всичко, което му бяха разказали за двамата, е истина.

— Доколкото разбирам, братя, вашият ъъъъъ… Шеф (той положи доста усилия, за да изрече тази дума) ви е обяснил в какво трудно положение сме изпаднали? — каза той и върна изкуствената усмивка на лицето си. — Имате ли някакви идеи по този въпрос?

— Никакви — разпери ръце Калашников. — Все пак ние току-що пристигнахме. Но първото, което бих искал да направя, е да огледам подробно вилите на изчезналите ангели. Разбирам, че преди мен там са влизали други хора, но може да е била пропусната някаква на пръв поглед незначителна подробност. Естествено, нямаме нищо против да бъдем с придружител, който познава много добре реалностите в Рая.

— Навсякъде ще ви придружава принц Дмитрий — отговори Гавраил. — Разбира се, той не е от старите обитатели на Рая, но горе-долу е в течение на онова, което се случва. Не обръщайте внимание на възрастта му, защото в действителност той е много по-голям. Просто за разлика от Града при нас всеки може свободно да избира в какво състояние да пребивава в Небесната канцелария. Дима не искаше да пораства и затова си остана такъв, тъй като се кефи повече да бъде вечно дете.

— Така си е — съгласи се охотно Малинин. — Например, когато бях на три годинки мама ми купуваше захарни петлета от пазара… и аз страшно се радвах! Слюнките ми течаха по брадичката и чак пищях от възторг. А пък сега какво… Абсолютно ми е през… (биииииииип!) дали има захарни петлета или няма.

— В момента ти реагираш по абсолютно същия начин на водката, братле — каза Калашников. — Добре, нямам нищо против Дима… И още нещо…

През вратата безшумно се промъкна русата секретарка с поднос в ръце, на който бяха сложени три чаши на столчета с маркировка във вид на един небесносин и два бели триъгълника. Калашников взе с благодарност чашата и се обърна към Гавраил:

— И, разбира се, ще ни трябва съдебномедицински експерт — обяви той, стиснал тънкото стъкло между пръстите си. — Все пак би било добре да извършим молекулярна експертиза. Надявам се, че в Небесната канцелария имате съответната апаратура?

— Апаратура имаме — каза Гавраил и махна едно перо от рамото си. — Но положението със съдебномедицинските експерти е сложно. Шефа предложи да изпрати който и да било професионален доктор от Града, но проблемът е там, че в Рая не може да има повече от двама представители на Ада, в противен случай силовият ни фон автоматично ще ви низвергне обратно в преизподнята.

— Много ми е странно да чуя това — отбеляза Калашников. — Например до вашия офис ни докара един кавказец с татуировки, каквито се правят само в затворническите лагери. Казвам ви го като специалист. Чистачките край сградата на офиса са дами, с вид твърде далеч от образа на невинните девойки. По пътя ми направи впечатление, че някакви страховити негри сортират боклука, като го събират в найлонови торби. Изобщо не мога да разбера откъде са се взели всички тези персони в Рая?

Гавраил въздъхна тежко. Отпи от чашата си и я остави на масата. Едното му крило лекичко се надигна — явно архангелът се прегърби. А очите му проблеснаха, подсказвайки, че настроението му се промени, и то в посока на срив.