Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— В никой случай — каза Иви. — Аз съм ги направила тези знаменца и аз ще ги закача… няма само ти да обереш славата — разсмя се тя добродушно. — Сега съм в по-добра форма от всякога. Старите ми кости още не са ми отказали.

— Какво става тук? — Имоджен чу гласа му, преди да го види. Дълбок, уверен и твърд. Прониза я тръпка от тила до ръцете. — Май сте накарали Иви наистина да свърши нещо.

Имоджен се обърна и видя засмяното лице на Фин. Иви му хвърли яден поглед от несигурната си позиция на върха на стълбата, с гирляндата с флагчета в ръце.

— Вече чух веднъж този довод — каза тя.

— Тя настояваше — каза Имоджен.

— Защо ли това не ме учудва? — каза Фин.

Очите на Имоджен срещнаха неговите. Топли и усмихнати. Направо я разтопиха отвътре, но тя положи всички усилия да го прикрие.

Иви продължи да завързва наниза от ярки триъгълничета за металните извивки на естрадата, докато Имоджен държеше стълбата да не се клати. Флагчетата затрептяха от морския бриз.

На естрадата местният духов оркестър настройваше инструментите си в златното сияние на юлското слънце и звукът на тромпета бе поет от вятъра.

— Лято, пълно с музика — прошепна Фин на Имоджен.

В миг я заляха спомени за деня, който прекараха заедно в Гластънбъри. Мързеливата сутрин край джазсцената, как се разхождаха наоколо и как им предсказаха бъдещето в палатката за таро, и как после се върнаха при главната сцена, за да видят основното изпълнение в последния ден. Времето прекарано с него, разговорите, смехът, всичко мина толкова леко и приятно.

— Като че ли само преди минута бяхме на фестивала, нали?

Имоджен погледна към Фин, със солени кичури коса, развяни около лицето.

— Фин — кресна мъжки глас откъм магазина за сърфове.

— Анди. Мисля, че това е за мен — каза той. Докосна леко рамото на Имоджен. — Но се надявам да те хвана по-късно.

Тя му кимна и той си тръгна.

Надничайки от върха на стълбата, Иви вдигна вежда и се усмихна.

— Пропуснах ли нещо?

Към средата на следобеда купонът беше в разгара си. Тълпи от посетители бяха заобиколили естрадата, където оркестърът от сватбата на Джес свиреше поред класическите парчета на „Мотаун“.

Имоджен в момента беше в почивка и виждаше как Анна не спира да продава. Миналата вечер бяха направили огромно количество шоколадов сладолед с ядки от макадамия, от който човек направо си облизваше пръстите, както и подбрани летни сорбета — с боровинки и свежото, енергизиращо и възхитително обикновено сорбе от лимон и мента.

Един от клиентите им мина покрай Имоджен и си гребна от шоколадовия сладолед, който тя носеше в хладилната кутия.

— Това нещо е направо приказно, Пол. Наистина трябва да идваме в тази част на крайбрежната по-често. А видя ли новата им серия ей там — „Възхитителния сладолед на Хепбърн за кучета“? Кучешки сладолед! Страхотно!

Имоджен усети как отвътре я заля топла вълна при думите му. Както изглеждаше, днешният ден май щеше да се окаже много успешен.

— Как я караш? — попита Фин, като отново изникна край нея.

Тя подскочи изненадано, а после се усмихна.

— Добре, благодаря — отвърна му. — Направо разказахме играта на Гластънбъри, нали?

— Наистина — разсмя се той. — Барбекюто е почти под обсада. При толкова нови клиенти, доста се записаха за уроци по сърф през следващите няколко седмици. Реших да оставя Анди да поеме за известно време.

— Измори ли се? — попита Имоджен.

— Всъщност не — каза Фин. — Просто исках да дойда тук и да поговоря с теб.

— Да поговориш с мен за какво? — попита Имоджен свенливо.

— Ела с мен — каза Фин.

Той я хвана за ръката и двамата се запровираха през тълпата назад към Аркадата. Продължиха да вървят под припичащите лъчи на слънцето, докато стигнаха до празна и неизползвана арка с няколко шезлонга в ъгъла.

— Седни — каза Фин. Взе два шезлонга и ги отвори с лице към плажа. Присвивайки подозрително очи Имоджен седна на единия и се отпусна, като попиваше с очи гледката.

— Всъщност не трябва да съм тук — промълви тя. — Казах на Анна, че ще отсъствам само няколко минути.

— Това няма да отнеме много време — каза Фин.

Имоджен се облегна в шезлонга, за да се наслади на познатото усещане за слънчева топлина по голата кожа на ръцете и краката си. Ако се абстрахираше от пронизителните крясъци на чайките, почти можеше да си представи, че се е върнала на острова.

Тя бавно отвори очи и видя няколко кучета, които подскачаха в прибоя и лаеха в опит да уловят голяма топка, която им подхвърли стопанинът им.