Эбби Клементс - Карамел с морска сол

С последен похотлив поглед към гърдите й шофьорът влезе в таксито си, натисна газта и пое към хаоса из улиците на Флоренция. Потрепвайки леко от отвращение, Анна тръгна към сградата, която й посочи той. Една от буквите на неоновата табела на пансиона все още светеше, другите изглежда бяха угаснали от доста време.

Анна свери номера на вратата, после почука силно с чукчето във форма на лъвска глава. Звукът се изгуби в шума на площада и тя се почуди дали изобщо ще го чуят. Миг по-късно едра жена към петдесетте, с прошарена коса й отвори вратата.

— Синьора Макавой — каза тя приветливо.

Анна се усмихна в отговор.

— Анна, моля.

Жената усмихнато посочи собствената си пищна гръд.

— Джованна. Добре дошла — поздрави тя със силен италиански акцент. — Влезте.

Анна усети как я залива вълна от облекчение при вида на дружелюбното лице. Джованна я поведе нагоре по тесни каменни стъпала, докато стигнаха в малка стая. В скромната квартира, с единично легло с желязна рамка до прозореца, имаше също така скрин, гардероб и малка мивка.

— E piccolo — сви рамене Джованна. — А ти си alta 8 — разсмя се тя, като посочи Анна.

Анна остави куфара си и се усмихна учтиво, свикнала с коментарите за ръста й. Стаята беше малко по-малка, отколкото изглеждаше в сайта, но имаше характер — и хубав прозорец с кепенци, който гледаше към площада. Джованна я хвана с усмивка за ръката, за да й покаже банята, светла и слънчева, с антични позлатени огледала и голяма вана на крачета. Анна веднага си представи как отпуска уморените си нозе в пяната на ваната още същата вечер.

— Bello 9 — каза тя одобрително, благодарна, че бе прегледала разговорника си в самолета.

До стаята й имаше още една, още по-малка стаичка с оправено легло, като че ли Джованна очакваше да пристигне още някой гост. Тя се разкърши леко, за да отпусне раменете си след пътуването.

— Stanca? 10 — попита Джованна, имитирайки прозявка.

Анна се сети за всички забележителности в туристическия й справочник за града и съжали, че е толкова изморена.

— Тази вечер почива — усмихна се Джованна. — После утре. Неделя — godere ! Наслади се!

Имоджен сипа ягоди в блендера и го включи. В полунощ още не си беше легнала и приготвяше домашен сладолед в кухнята на баба си.

Да, вярно че бяха решили с Анна да почакат още един месец, докато Анна се обучи напълно и предаде на Имоджен основните неща, за да са готови да лансират новата домашна серия, но Имоджен имаше нужда да прави нещо. Ако не се занимаваше с някаква работа, започваше да мисли за Лука и я обхващаше съжаление.

Затова тя реши да опита два вкуса, като приготви сладоледа по най-простия начин — с шоколад и с ягоди. В края на деня беше купила плодовете много изгодно при местния зарзаватчия. Имоджен облиза лъжицата и остави сместа да попие по езика й — ягодите бяха възхитителни. И шоколадът никак не беше лош — но пък какво ли можеше да се сбърка с шоколад, нали? Тя не използва всичките части от машината за сладолед, които Анна й беше показала, а свърши работата с подръчните материали в кухнята на Вивиен. Имоджен се усмихна доволно — беше хубаво да вършиш нещо творческо, вместо само да съжаляваш за онова, което би могло да бъде.

Пъхна кутиите във фризера, за да са готови да ги отнесе рано на другия ден в магазина. Изморена, но доволна, тя се мушна в леглото, зави се с пухената завивка и потъна в сън.

В неделя сутринта Имоджен извади черната дъска за менюта, която откри в килера на магазина, и написа с характерните за магазина бежово и пастелно розово:

ДНЕС МОЖЕТЕ ДА ПРОБВАТЕ ДОМАШЕН СЛАДОЛЕД

Усмихна се, когато изнесе дъската отвън, очаквайки с нетърпение предстоящия ден. Утринното слънце изсушаваше бързо прогизналия от дъжд бетон пред магазина и като че ли по изключение времето може би щеше да сътрудничи в осъществяването на нейния план. Младежи с ролкови кънки сновяха наоколо, като се въртяха около бетонните конуси и дори чайките пееха някаква весела песен, докато се стрелкаха към кофите за боклук на крайбрежния булевард, за да си намерят закуска.

От обичайното си място пред магазина Хепбърн облайваше птиците. Имоджен се загърна по-плътно с жилетката си и се огледа за възможни клиенти. Стресна се при вида на златистата козина, когато един ретривър се шмугна покрай нея и се насочи право към Хепбърн.

— Много съжалявам — извини се жената с тъмна, късо подстригана коса, като настигна кучето и сграбчи отново каишката му.