Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Ние посвикнахме малко един с друг, докато те нямаше — отбеляза Имоджен, кимайки към кучето. — Аз горе-долу свикнах. Какво стана във всеки случай?

— Алфи е болен — отвърна Анна. — Горкото мъниче. Ние с Джон бяхме в един страхотен хотел… спа, невероятна храна, истинско блаженство… но после ни се обадиха по телефона и се върнахме. Оставих Джон в къщата на Миа и ето ме тук.

— Сериозно ли е? — попита Имоджен загрижено.

— Не мисля и слава богу. Джон ми изпрати съобщение, че четял на Алфи приказка и той изглеждал спокоен и весел. Температурата му вече била спаднала, когато пристигнал.

— Жалко, че не можахте да прекарате там дори нощта, но като че ли сте постъпили правилно. По-добре човек да е сигурен.

— О, разбира се. И нямаше да можем да се отпуснем и да се наслаждаваме, след като знаем, че Алфи не е добре. Само дето…

— Да?

— Ще ти прозвучи глупаво. Но бяхме в такава романтична обстановка и в един момент Джон слезе долу да вземе нещо от колата. И за миг си представих, че може би отива да вземе пръстена.

— Ооо — отвърна Имоджен. — Разбирам те. Макар че, разбира се, пренебрегваш, по-вероятния сценарий.

— И кой е той?

— Презервативите — сви рамене Имоджен.

— Боже — изчерви се Анна. — Права си. Сигурно е слязъл за това. Чувствам се като идиот.

— Недей. Предположенията ти са били логични, като вземем предвид спонтанната почивка и баровския хотел. А и кой знае, може и да си била права. Заповядай. — Имоджен й подаде чаша чай. — Да идем да седнем във всекидневната.

— Как беше в магазина? — попита Анна, малко замаяна, докато сядаше на кожения диван. — Все така ли нямаше хора?

— Да, никаква промяна. Няма какво да ти докладвам, освен това, че сега официално сме скъсали с Лука.

— Наистина ли? — изненада се Анна.

— Да. Сантиана ми писа в началото на деня, че те двамата сега са заедно. Със снимки като доказателство, както се оказа. Надявала се да продължим да бъдем приятелки.

— Какво нахалство — възмути се Анна, подразнена заради сестра си. — Имай предвид обаче, че ако разсъждаваш от гледната точка на Лука…

— Знам — прекъсна я Имоджен. — Разбирам, че не предложих алтернатива. Щеше да ми е по-леко, ако беше избрал някоя друга, с която да живее, но в крайна сметка не мога да го виня.

— Във всеки случай, наистина съжалявам да го чуя.

— Чувствам се малко скапана, но предполагам, че съм направила избора си и може би това означава, че не сме предназначени един за друг.

— Може би — допусна Анна. — Значи не съжаляваш, че остана тук?

— Не! Разбира се, че не.

Анна повдигна въпросително вежди.

— Е, почти не. Но чуй. Нещата ще се оправят, усещам го. И знам как да го постигнем.

— Така ли? — учуди се Анна. — Трябва да отсъствам по-често.

— Странно е, че го казваш. Какво ще кажеш за едно пътуване до Италия? Защото нещо ми подсказва, че може би точно това ще предизвика поврат в бизнеса ни.

Анна чакаше куфарът й да излезе на багажната лента в миниатюрното, но оживено летище на Пиза. Когато няколко минути преди това тя стъпи на пистата, веднага усети горещината, а в салона за пристигащи вече определено всичко по нея лепнеше.

Поредица от черни и сиви сакове преминаваха покрай нея за трети път, последвани от твърд розов куфар, украсен с еднопосочна стрелка и стикери със сърца. Анна потърси с поглед познатия си червен куфар. Ами ако изобщо не е пристигнал? Тя прехапа устна, като се сети за различните тоалети, които беше опаковала, и се изпълни с нервно напрежение. Дали пък Джон не беше прав, когато каза, че това пътуване му се струвало прибързано решение?

Но ето че тя беше в Италия — в началото на юни, две седмици, след като Имоджен за пръв път предложи тя да дойде тук. Наистина ли имаше смисъл да пътува до друга държава, на стотици мили от мъжа, когото обичаше?

„Аха!“ — Анна забеляза куфара си и учтиво си проправи път пред едно младо италианско семейство, за да го вземе.

Не че не беше развълнувана, че е в Италия. Докато теглеше куфара си към гарата, тя се замисли за онова, което й предстоеше. Никога не беше се проявявала като смел пътешественик, но въпреки това съзнаваше какъв невероятен късмет е да се намира във Флоренция — един от най-красивите градове в света, известен с възхитителния си джелато. А в понеделник вече щеше да се учи как да го прави с Бианка Ромео — жива кулинарна легенда и една от най-добрите специалистки по сладолед в Италия, в международно известната „Академия ди джелатерия“. Такава възможност човек получаваше веднъж в живота. Така че, разбира се, тя беше развълнувана, но беше твърде далеч от личната си зона на комфорт.