Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Нямам представа — призна тя, като се обърна с лице към него и му се усмихна с надежда.

Може би пък Джон щеше да предложи естественото решение — начин да привличат клиенти от топлите им и сухи домове до далечния край на плажа за сладолед. Може и да не можеха да оправят времето, но пък сигурно имаше някакъв рекламен трик, който бяха пропуснали?

— От почивка — заяви Джон, като я целуна леко по врата. — Да се измъкнем някъде за тази събота и неделя?

— Сигурен ли си? — изненада се тя. При нормални обстоятелства щеше да прегърне веднага възможността да прекара малко време насаме с Джон. Но не и сега, когато бяха заложили толкова много в този свой нов бизнес. — Ами магазина… Ами Алфи?

— Родителите на Миа пристигнаха тази седмица и тя помоли да остане при нея, за да може да постои с тях. Така че съботата и неделята са свободни. Имоджен може да наглежда магазина, нали? Ти каза, че почти няма клиенти в момента, нали така?

Вярно беше — и въпреки това, откровените думи на Джон малко я засегнаха.

— Не знам… — подвоуми се Анна.

— Ела с мен тази събота и неделя, Анна. Ще резервирам стая някъде. Ще тръгнем в петък вечер и двата дни ще са на наше разположение. Без магазин за сладолед, без дечица… само ние двамата. Как ти се струва?

— Струва ми се много добре — въздъхна тя и се сгуши в прегръдките му. Колкото и да се радваше на времето, което прекарваше с Алфи, идеята да прекара два дни само с Джон определено я привличаше. — Къде искаш да отидем?

— Нека те изненадам — усмихна се Джон. — Опаковай си багаж за два дни и бъди в готовност.

В петък вечер Джон и Анна пътуваха по крайбрежното шосе, а дъждът барабанеше по покрива на колата. Повече от седмица над главите им се трупаха буреносни облаци и нямаше никакви изгледи слънцето да пробие, но в мига, в който Анна протегна крака в колата, усети нещо, което не бе изпитвала от месеци — как малко се поотпуска.

Пейзажът на презастроените Брайтън и Хоув отстъпи пред тучните, зелени, плавно преливащи се хълмове на Съсекс и напрежението от слабата търговия през последните две седмици започна да се разсейва.

— Хей, мечтателко — заговори я Джон и се обърна да я погледне.

— Отпускам се лека-полека — усмихна се доволно Анна. — Бавно. Напоследък имаше толкова много неща, за които да мисля. Като се почне от погребението на баба, после магазина, а и ти си зает с работа. Почти не ни оставаше време да бъдем заедно.

— И аз мисля така. Сега обаче ще прекараме известно време без прекъсване заедно. Така че се подготви добре за това.

Около двайсет минути по-късно те стигнаха до покрайнините на малко селце и Джон сви надясно по тесен кален коловоз. Пред тях се разкриваше алея от дъбове, а в края й се издигаше величествен хотел.

— Това място е разкошно — ахна Анна, когато гумите на колата заскърцаха по чакъла на пътеката.

Джон се усмихна.

— Ти заслужаваш нещо наистина специално. Хайде да си вземем багажа и да влизаме.

Влязоха през главния вход и мъжът на рецепцията им даде ключовете. Стаята им беше на края на стръмна дървена стълба и с всяко изкачено стъпало Анна се вълнуваше все повече. Джон отвори тежката дървена врата, зад която ги чакаше легло с четири колони, огромен диван и врата, която водеше към луксозна баня.

Анна се запъти право към леглото и се друсна лекичко няколко пъти на него.

— Страхотно е! — възкликна тя. — Ела да опиташ.

Джон остави куфарите им, а после седна до нея.

— Добро е. Ти нали не си забравила да си вземеш банския, защото долу има басейн и спа, за които сме записани.

— Няма нужда да ми се повтаря.

Тя стана, разкопча ципа на куфара си и извади оттам банския си костюм. Долу откриха, че са сами в целия басейн.

— Джакузи? — предложи Анна.

Двамата влязоха вътре и оставиха водата да бълбука около тях, докато Анна почти престана да вижда Джон през парата. Той посегна през пяната и плъзна ръка по крака й, което я накара да потръпне.

— Колко му трябва на човек да свикне с подобно нещо — каза Анна, като потъна още по-надълбоко, за да може водата да топли врата и раменете й.

— Така е.

— Напомня ми за първата ни среща. Онази „среща с непознат“, на която останахме до разсъмване и нищо друго не ни занимаваше, освен да се радваме на взаимната си компания.

— Ти беше точно толкова прелестна, колкото те описаха Ед и Джес. Не можех да повярвам на късмета си.

— Ах ти, чаровнико — разсмя се Анна. — Макар че, честно казано, и аз се чувствах голяма късметлийка. Резултатът не беше лош за първата среща с непознат в живота ми.