Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

До пладне успях да разпитам още няколко души. Реших да направя почивка и да обядвам в съседния ресторант, но си спомних съвета, който бях дал на Пит Кури. Не бях ходил на среща от събота, а вече беше вторник и довечера щях да съм с Илейн. Обадих се в офиса на „Интергруп“ и научих, че в два и половина има сбирка на десетина минути път, в Бруклин Хайтс. На срещата дадоха думата на възрастна дама, толкова спретната и благопристойна на външен вид, че повече нямаше накъде, но от историята й стана ясно, че невинаги е била такава. Живяла като бездомница, спяла по праговете, не се къпела, нито се преобличала. Непрестанно наблягаше на това колко мръсна била, колко противно миришела. Трудно беше да повярваш, че става дума за същата дама.

След срещата се върнах на Атлантик авеню и продължих от там, докъдето бях стигнал. Купих си сандвич и сода от деликатесния магазин и разпитах собственика. Изядох сандвича на крак зад магазина, после поговорих с продавача и двама клиенти на вестникарската будка на ъгъла. Отидох до „Алепо“ и разпитах касиерката и двама от сервитьорите. Върнах се в „При Аюб“, както вече виках мислено на „Арабски лакомства“, понеже все разговарях с хора, които го наричаха така. Жената беше успяла да си спомни името на клиента, който се уплашил, че мъжете със синия ван са ограбили магазина. Намерих телефона на свидетеля в указателя, но никой не отговори на позвъняването ми.

Бях зарязал историята за изплащането на застраховката, защото тя не се връзваше с видяното от хората. Не исках обаче да породя подозрения, че е станало отвличане или убийство, защото някой можеше да реши да изпълни гражданския си дълг и да се обади на полицията. Затова скалъпих следната история, която търпеше малки промени в зависимост от това пред кого я разказвах в конкретния момент:

Клиентката ми имала сестра, която планирала да се венчае с незаконен имигрант, който се надявал да остане в страната. Бъдещият младоженец обаче имал приятелка, чието семейство не одобрявало сватбата. Двама мъже, роднини на момичето, тормозели от дни клиентката ми с молби да им помогне да спре сватбата. Тя разбирала позицията им, но не искала да се меси.

В четвъртък те тръгнали след нея и я проследили до „При Аюб“. Когато излязла от магазина, я качили в задната част на буса под някакъв претекст и заминали с нея, опитали се пак да я убедят да им помогне. Когато най-накрая я пуснали, тя била толкова притеснена, че побързала да си тръгне и забравила торбите с покупки (зехтин, тахан и прочее) и дамската си чанта, в която имало много ценна гривна. Не знаела как се казват мъжете, нито как да се свърже с тях и…

Историята не беше особено правдоподобна, но все пак нямаше да я продавам на телевизията за пилотен епизод на сериал, просто исках да успокоя благонадеждните граждани, че е безопасно и благородно да помогнат според възможностите си. Насъбрах купища дадени даром съвети: „Доникъде не водят тези бракове, нека да каже на сестра си, че не си струва“ и прочие. Но покрай тях получих и доста сведения.

Приключих малко след четири и хванах влака за Кълъмбъс Съркъл, като избегнах най-натоварения час само с няколко минути. На рецепцията ме чакаше пощата, предимно рекламни боклуци. Веднъж поръчах нещо по каталог и оттогава ме затрупват с десетина всеки месец. Живея в една малка стая и в нея няма място за каталози, какво остава за продуктите, които искат да им купувам.

Когато се качих горе, изхвърлих всичко освен сметката за телефона и две листчета със съобщения, които ме информираха, че „Кен Кури“ е звънял. Веднъж в 2:30 и после в 3:45. Не му позвъних веднага, бях изтощен.

Свършеното през деня беше изцедило силите ми. Все едно бях носил торби с цимент в продължение на осем часа. За такава работа се изисква невероятна концентрация, страшно изтощително е човек да разказва измислена история. По-изнурително е да разправяш измислици, отколкото да казваш истината, освен ако не си патологичен лъжец. На този принцип е основан и детекторът на лъжата, а собственият ми опит го е потвърдил. Един ден, прекаран в лъжи и преструвки, изпива силите, особено ако човек е на крак през повечето време.

Взех си душ, избръснах се и пуснах новините по телевизията. Послушах петнайсет минути с вдигнати крака и затворени очи. Към пет и половина позвъних на Кенан Кури и му казах, че имам известен напредък, макар да не разполагам с подробности, които да му съобщя. Кенан ме попита има ли нещо, което той би могъл да направи.