Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Не мога.

— И няма да си приключил до петък.

— До петък едва ще съм започнал.

— Много лошо. Но не ми се струваш разочарован.

— Май не съм. Поне не позвъних на Мик с новината, че заминавам и сега не ми се налага отново да му звъня, за да му обяснявам как съм си променил решението. Да ти призная, радвам се, че получих нова задача.

— Имаш какво да захапеш.

— Именно. Точно от случай се нуждаех, не толкова от ваканция.

— Бива ли си го случаят?

Нищо не й бях разказал. Позамислих се, после отвърнах:

— Потресаващ е.

— Така ли?

— Боже, какви неща само си причиняват един на друг хората. Би трябвало да съм обръгнал, но с подобни работи няма свикване.

— Искаш ли да поговорим?

— Когато се видим. Утре вечер ще излизаме ли?

— Стига работата ти да не ни попречи.

— Малко вероятно ми се струва. Ще мина да те взема към седем. Ако се наложи да закъснея, ще ти звънна.

Взех си гореща вана и през нощта поспах добре. На сутринта отидох в банката и добавих към съдържанието на сейфа си седемдесет стодоларови банкноти. Депозирах две хиляди долара на сметката на чековата си книжка и оставих останалите хиляда в джоба на панталона си.

Имаше период, в който щях да се втурна да ги даря. Прекарвах много безработни часове в празни църкви и с верски плам давах десятък от печалбата си, като пусках десет процента от парите, които получавах, в кутията на първия срещнат просяк. Тази чудата привичка отшумя, откакто спрях да пия. Не знам защо престанах да го правя, но не знаех и защо изобщо съм започнал.

Сега се изкушавах да натъпча самолетния билет за Ирландия в най-близката кутия за подаяния, заради всичкото добро, което щях да получа в замяна. Отбих се в туристическа агенция и там потвърдиха онова, което вече подозирах — нямаше да ми върнат парите.

— При други обстоятелства щях да ви посъветвам да намерите лекар, който да ви даде писмо, че е трябвало да отмените полета по здравословни причини — каза туристическият агент, — но в случая това няма да свърши работа, защото сте купили билета от друга агенция. Става дума за фирма, която изкупува голям брой места от самолетните компании и ги предлага с голямо намаление.

Накрая предложи да се опита да го препродаде, оставих му билета и се запътих към метрото.

Прекарах целият ден в Бруклин. Бях взел снимка на Франсин Кури от къщата на Колониал Роуд и я показвах по Четвърто авеню, около „Д’Агостино“ и „Арабски лакомства“ на Атлантик авеню. Следата, по която работех, беше по-студена, отколкото ми се искаше — вече беше вторник, а похищението беше станало в четвъртък, — но не можех да направя нищо по въпроса. Нямаше да е зле Пит да ми беше позвънил още в петък, но с брат му са имали друга работа за вършене.

Заедно със снимката показвах и визитка от детективска агенция „Рилайъбъл“, на която пишеше името ми. Обяснявах, че разследването ми е свързано с иск за изплащане на застраховка. Някаква кола блъснала колата на моята клиентка и другият шофьор избягал. Трябвало да го идентифицираме, за да се ускори изплащането на застраховката.

В „Д’Агостино“ поговорих с касиерката. Тя си спомняше Франсин като редовна клиентка, която винаги плащала в брой — рядко срещано явление в нашето общество, но нещо обичайно в средите на замесените с трафик и продажба на наркотици.

— Мога да ви кажа още нещо за нея — заяви жената. — Обзалагам се, че умее да готви. — Сигурно съм придобил озадачен вид, защото добави: — Не купуваше готова храна, нито замразена. Само пресни продукти. Жените на тази възраст рядко разбират от готварство, но в нейната количка никога нямаше вечеря за пред телевизора.

Момчето помощник също я помнеше и охотно сподели как Франсин винаги му давала два долара бакшиш. Попитах за микробуса и той се сети за син бус, който бил паркирал отпред, а след това потеглил след нея. Не забелязал каква марка е, нито номера, но бил сигурен за цвета и май имало някакъв надпис от едната страна, нещо за поправка на телевизори.

На Атлантик авеню си спомниха повече неща, защото е имало какво да им привлече вниманието. Жената зад щанда разпозна веднага Франсин и успя да ми изброи всичките й покупки — зехтин, сусамов сос тахини, зрял боб и някакви други продукти, които не ми говореха нищо. Не била видяла похищението обаче, защото обслужвала друг клиент. Разбрала, че се е случило нещо странно, понеже един от клиентите й разказал как двама мъже и една жена напуснали тичешком паркинга и се качили припряно в някакъв бус. Клиентът се притеснявал да не бягат, защото са обрали магазина.