Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Баща ти ли?

— Не че мразеше арабите, но имаше теория, че ние всъщност не сме араби. В моя род сме все християни, нали разбираш.

— Чудех се какво си правил в „Сейнт Игнейшъс“.

— И аз съм се чудил понякога. Не, ние бяхме маронити 7, а според моя старец сме били финикийци. Чувал ли си за финикийците?

— Бяха библейски народ, нали? Търговци и изследователи, нещо такова?

— Именно. Велики мореплаватели, обиколили Африка, колонизирали Испания, вероятно са стигнали чак до Британия. Основали Картаген в Северна Африка, а при разкопки в Англия са намерени много картагенски монети. Първи открили Полярната звезда. Открили, че мястото й на небосклона не се променя и може да се използва за навигация. Създали азбука, въз основа на която по-късно била създадена гръцката. — Умълча се, леко смутен. — Баща ми непрекъснато говореше за тях. Предполагам, че съм попил част от разказите му.

— Така изглежда.

— Не беше някакъв фанатик, но знаеше много по темата. И името ми е свързано с тях. Финикийците наричали себе си „ханаанци“, изговаряли го „кенаани“ или „канаанити“. Името ми трябва да се произнася „Кенаан“, но всички го изговарят „Кенан“.

— На съобщението, което получих вчера, пишеше Кен Кури.

— Да, типично. Случвало ми се е да правя поръчка по телефона и тя да пристигне адресирана до „Кен & Кури“, все едно става дума за двама ирландски адвокати. Но както и да е, според баща ми финикийците били съвсем различен народ от арабите. Те били ханаанци, обособен народ по времето на Авраам. А арабите произлизат от Авраам.

— Мислех, че евреите произлизат от Авраам.

— Така е, по-точно от сина му Исаак, законният син на Авраам и Сара. Докато арабите произхождат от Исмаил, синът на Авраам от Агар. Исусе, сега си спомних нещо, за което не съм се сещал отдавна. Когато бях малък, баща ми враждуваше с един бакалин на улица Дийн и говореше за него като за „исмаилтянското копеле“. Божичко, какъв образ.

— Жив ли е?

— Почина преди три години. Имаше диабет, с годините болестта увреди сърцето му. Когато изпадам в униние, си казвам, че е починал от разбито сърце заради онова, в което се превърнаха синовете му. Той се надяваше да отгледа архитект и лекар, а вместо това се оказа баща на пияница и наркодилър. Но причината за смъртта му беше друга. Начинът му на хранене го уби. Имаше диабет и двайсет излишни килограма. Беше неизбежно да си отиде, дори двамата с Пити да бяхме Джонас Солк 8и Франк Лойд Райт 9.

Около шест Кенан започна да звъни на партньорите си по предварително разработена от нас схема. Набираше нечий телефон, изчакваше да чуе сигнал, след това затваряше.

— Сега чакаме — каза той, но не ни се наложи да чакаме дълго. След по-малко от пет минути телефонът иззвъня.

— Здрасти, Фил, как я караш? — попита Кенан. — Страхотно. Слушай сега какво имам да ти казвам. Не знам дали познаваш жена ми. Работата е там, че получихме заплаха за отвличане, наложи се да я изпратя извън страната. Не знам за какво става дума, но си мисля, че е свързано с работата ни, нали разбираш? И сега съм наел един професионалист да проучи въпроса. Исках да знаеш, защото разбрах, че тези хора не се шегуват и ми се струва, че са хладнокръвни убийци. Там е работата, човече, седим си тук и сме лесни мишени, имаме купища пари в брой, не можем да се обърнем към закона и така ставаме идеален прицел за нападения по къщите и всякакви гадости… Така. Та казвам ти да внимаваш, сещаш се, отваряй си очите и ушите. Разкажи и на другите, на всеки за когото решиш, че трябва да научи. А ако се случи някаква гадост, обади ми се, приятел, разбра ли? Добре.

Затвори телефона и се обърна към мен.

— Не знам. Според мен успях само да го убедя, че съм станал параноик на стари години. „Защо си я изпратил извън страната, приятел? Защо не си вземеш куче, наеми охрана?“ Защото тя е мъртва, тъпако шибан, но не исках да му го казвам. Ако се разчуе, ще станат проблеми. Мамка му.

— Какво има?

— Какво да кажа на семейството на Франсин? Всеки път щом звънне телефонът, ме хваща страх, че се обажда някои от братовчедите й. Родителите й са разделени, майка й се върна в Йордания, но баща й продължава да живее в стария квартал, а и тя има роднини из цял Бруклин. Какво да им кажа?

— Не знам.

— Рано или късно трябва да им кажа. Междувременно ще разправям, че е отишла на екскурзия или нещо такова. И знаеш ли какво ще си помислят?

— Че нещата между вас не вървят.

— Именно. Тъкмо се върнахме от Негрил, защо ще ходи пак на екскурзия? Явно в семейство Кури работите не вървят. Ами да мислят каквото си искат. Истината е, че не сме си казвали крива дума, един ден не сме били скарани. Боже.