Элизабет Костова - Историкът

— Това е древен символ — каза тя. — Амулет срещу зли очи.

Поех камъчето, което натежа в ръката ми, гладко и затоплено от ръцете на Хелън, а после го върнах на масата.

Тургут обаче не се разсейваше лесно.

— Мадам, румънка ли сте? — Тя мълчеше. — Ако е така, ще трябва да внимавате — той сниши глас. — Полицията може да се заинтересува от вас. Нашата страна не е в топли отношения с Румъния.

— Знам — отвърна тя студено.

— Как е разбрала циганката? — намръщи се Тургут. — Та вие нищо не й казахте.

— Не знам — Хелън сви рамене безпомощно.

Тургут поклати глава.

— Говори се, че циганите имали ясновидска дарба. Никога не съм вярвал, но… — той млъкна и потупа мустаците си с кърпичката. — Странно, че тя спомена вампири.

— Защо? — попита Хелън. — Сигурно е луда. Всички цигани са луди.

— Може би, може би — Тургут направи пауза. — За мен обаче е странно, че тя го каза, защото това е другата ми специалност.

— Циганите ли? — попитах аз.

— Не, уважаеми господине — вампирите.

Двамата с Хелън вперихме поглед в него от старание да не се спогледаме.

— Шекспир е трудът на живота ми, но легендата за вампира е моето хоби. Тук от древни времена се носи преданието за вампира.

— Това — ъъ — турско предание ли е? — попитах слисано.

— О, легендата датира поне от египетско време, скъпи колеги. Но тук, в Истанбул, като начало се говори, че най-кръвожадните византийски императори били вампири, а някои от тях възприемали християнското причастие като покана да смучат кръвта на смъртните. Аз обаче не вярвам в тази история. Вярвам в по-късни неща.

— Ами… — не исках да се издавам колко живо се интересувам от темата, най-вече заради опасността Хелън отново да смаже крака ми под масата от страх, че Тургут може да се окаже съюзник на силите на мрака. Тя обаче също го гледаше втренчено. — Какво ще кажете за легендата за Дракула? Чувал ли сте я?

— Дали съм чувал? — изсумтя Тургут. Черните му очи блестяха и той усука кърпичката си на възел. — Нали знаете, че Дракула действително е живял, че е историческа личност? Всъщност ви е сънародник, мадам — той се поклони към Хелън. — През XV век бил местен феодал или войвода в Западните Карпати. Неприятен човек, да знаете.

Хелън и аз кимахме — просто не можехме да се сдържим. Поне аз не можех, а тя така се беше съсредоточила в думите на Тургут, че изобщо не се усещаше. Беше се навела напред, цяла в слух, а очите й светеха със същия тъмен пламък като неговите. Над обичайната бледност на бузите й беше избил цвят. Беше един от онези чести мигове, забелязах аз въпреки вълнуващия момент, когато иначе твърде суровото й изражение се озаряваше от вътрешна красота.

— Ами… — Тургут явно загряваше за любимата си тема. — Не искам да ви отегчавам, но според моята теория Дракула е много важен герой от истанбулската история. Знае се, че когато бил малък, бил пленник на султан Мехмед II в Галиполи, а после още по на изток, в Анадола — собственият му баща го предал на бащата на Мехмед — султан Мурад II, за цели шест години, между 1442 и 1448, като заложник за изпълнението на един договор. Бащата на Дракула също не бил кой знае какъв джентълмен — Тургут се засмя. — Войниците, които охранявали малкия Дракула, били майстори в изкуството на мъченията и той вероятно доста понаучил от тях, докато ги наблюдавал в действие. Но, уважаеми господа — в колегиалния си плам той явно за момент забрави пола на Хелън, — аз имам собствена теория, че и той е оставил своя знак върху тях.

— За Бога, как така? — направо се задъхвах.

— Сведенията за вампири в Истанбул датират от онова време. Според моята идея — засега, уви, непубликувана, а и недоказуема — първите му жертви били сред османските турци, може би тъкмо пазачите, с които се сприятелил. Чрез тях пръснал заразата си в нашата империя, предполагам аз, а после със Завоевателя тя стигнала и в Константинопол.

С Хелън се взирахме в него, изгубили дар слово. Сетих се, че според легендата само мъртвите стават вампири. Означава ли това, че Влад Дракула е бил убит в Мала Азия и още тогава се е присъединил към неживите, още като момче, или просто от малък е имал склонност към нечестиви жертвоприношения и ги е предал и на други? Казах си, че трябва да задам този въпрос на Тургут, ако някога го опозная достатъчно добре, за да му имам доверие.

— Ох, това е моето ексцентрично хоби, нали разбирате — Тургут отново разцъфна в сърдечна усмивка. — Простете ми, че така се разпених. Жена ми казва, че съм нетърпим. — Той вдигна наздравица с изтънчен, царствен жест и отново отпи от чашката си. — Но, небето ми е свидетел, едно нещо мога да докажа! Имам доказателства, че султаните са се страхували от него като от вампир! — И той махна към тавана.