Элизабет Костова - Историкът

Тя кимна иронично. Гледах лицето й и с изненада установих, че като цяло чертите й — и със сигурност гласът й — бяха грозновати, но изящни и това ме ободри, като че ли откритието ми й придаде по-човешки вид.

— Тази сутрин открих нещо странно — започнах аз с възстановено самочувствие. — Затова така неочаквано се обадих. У теб ли е още онзи библиотечен екземпляр на Дракула?

Тя беше бърза, но аз бях още по-бърз, защото очаквах да се стресне, бялото й лице да побледнее още повече.

— Да — отвърна тя предпазливо. — На кого му влиза в работата да следи другите хора какво вземат от библиотеката?

Пропуснах уловката.

— Ти ли откъсна картончетата на книгата от каталога?

Този път реакцията й беше искрена и неподправена.

— Какво?

— Тази сутрин отидох до каталога да потърся информация за… по темата, която очевидно интересува и двама ни. Открих, че всички картончета за Дракула и Стокър са изтръгнати от чекмеджетата.

Лицето й се изпъна и тя се втренчи в мен, грозноватото й изражение отново бе изплувало, а очите й прекалено силно блестяха. Но в този миг, за пръв път откакто Масимо ми каза, че Роси е изчезнал, аз почувствах неизмеримо облекчение, като че ли бях споделил с някого самотното си бреме. Тя не се беше присмяла на моята мелодрама, както би могла да я нарече, нито се беше намръщила или озадачила. Най-важното, изражението й бе напълно безхитростно и по нищо не личеше, че може би говорех с противник. Лицето й изразяваше само едно чувство, което не бе успяла да прикрие напълно — лек, треперлив страх.

— Вчера сутринта картончетата бяха там — изрече тя бавно, като че ли слагаше оръжие и се приготвяше за преговори. — Първо погледнах на Дракула и намерих отпратката, само един екземпляр. После се почудих дали нямат други творби на Стокър и потърсих и на неговото име. Имаше няколко заглавия под името му, включително едно картонче за Дракула.

Безразличната сервитьорка в закусвалнята донесе на масата кафе и Хелън придърпа нейното, без да го погледне. Внезапно ужасно ми домъчня за Роси, като се сетих как наливаше на двама ни доста по-качественото си кафе и като си спомних изтънченото му гостоприемство. Ех, колко въпроси имах към това непознато момиче.

— Очевидно някой не иска ти или аз, или който и да е, да взема тази книга — отбелязах аз. Говорех тихо и я наблюдавах.

— Това е най-нелепото нещо, което съм чувала — каза тя рязко, като сипа захар в чашата си и разбърка кафето. Но думите й звучаха неубедително и за самата нея, затова продължих да настоявам.

— Книгата у теб ли е?

— Да — лъжицата й падна с раздразнен звън. — В чантата ми за книги.

Тя погледна надолу и забелязах, че до нея стоеше куфарчето, което я бях видял да носи и предишния ден.

— Мис Роси — казах аз, — съжалявам, страхувам се, че ще прозвуча като някой ненормалник, но наистина съм убеден, че в известен смисъл е опасно да задържаш тази книга, щом някой друг определено не иска да попада в чужди ръце.

— И защо мислиш така — контрира ме тя, но този път без да ме гледа в очите. — Кой според теб не иска книгата да е у мен?

По скулите й отново се появи лека розовина и тя виновно заби очи в чашата си; това е точната дума — гледаше направо виновно. С ужас се замислих дали и тя не е в комбина с вампира: невестата на Дракула, помислих си потресено, припомняйки си в забързан каданс кадрите от неделните ми утрини. Опушено тъмната коса е съвсем на място, дълбокият неразгадаем акцент, устните като боровинков сок върху бледото лице, елегантният черно-бял тоалет. Решително отхвърлих това предположение; беше си чиста фантазия и плод на разстроените ми нерви.

— Всъщност познаваш ли някого, който не би искал да четеш тази книга?

— В интерес на истината, да. Но това определено не ти влиза в работата — тя ме стрелна с очи и отново се пресегна за кафето си. — Всъщност защо преследваш тази книга? Ако просто искаше телефонния ми номер, защо не ме попита, без да разиграваш цялата тази безумна сценка?

Този път моето лице почервеня. Разговорът с тази жена беше като да седиш и да се оставиш да те зашлевяват през лицето на неравни интервали, така че никога да не знаеш кога ще дойде следващият шамар.

— Нямах намерение да искам телефонния ти номер, докато не видях, че картончетата са откъснати от каталога и не помислих, че знаеш нещо по въпроса — казах напрегнато. — Книгата ми трябваше и отидох в библиотеката да видя дали имат второ копие, което да използвам.