Элизабет Костова - Историкът

Точно под върха на кулата поспряхме, за да си поемем дъх. Само една желязна платформа ни държеше на тази височина; а под нея виждахме цялото разстояние до земята през мрежата от оплетени железни стъпала, по които току-що се бяхме изкачили. Светът около нас се простираше отвъд обрамчените с камък отвори, всеки от тях достатъчно нисък, за да не попречи на по-невнимателния турист да падне от девет етажа височина върху павирания двор. Затова си избрахме пейка в центъра с гледка към морето и седнахме толкова тихо, че един бързолет влезе при нас с извити срещу силния вятър крила и изчезна някъде под стрехите. В човката си носеше нещо ярко, което проблесна на слънцето, когато птицата влетя откъм морето.

На сутринта, след като прочетох докрай документите на Роси, каза баща ми, се събудих рано. Никога не съм бил толкова щастлив да видя утринното слънце. Първата ми, изключително тъжна задача бе да погреба Рембранд. След това без проблеми стигнах до библиотеката точно когато отваряше врати. Исках да използвам целия ден, за да се подготвя за предстоящата нощ, за поредното нападение на мрака. Дълги години наред тъмата бе мой приятел, онази тиха какавида, в която четях и пишех. Сега я чувствах като заплаха, неизбежна опасност само на няколко часа разстояние. Освен това скоро можеше да ми се наложи да пътувам с всичките приготовления, което това изисква. Щеше да ми е малко по-лесно, помислих си със съжаление, ако поне знаех къде ще ходя.

Главната зала на библиотеката беше съвсем тиха, като изключим кънтящите стъпки на библиотекарите, обикалящи напред-назад по работа; малцина студенти идваха толкова рано и щях да поработя на спокойствие поне още половин час. Отидох сред шкафовете на каталога, отворих тетрадката си и взех да вадя необходимите чекмеджета. Карпатите се споменаваха в няколко категории, имаше една вложка и за трансилванския фолклор. Намерих и една книга за вампири — египетски легенди. Почудих се дали вампирите по света си приличат. Дали египетските вампири имаха нещо общо с източноевропейските? Изследването трябваше да се повери на археолог, не на мен, но за всеки случай си записах номера на египетските легенди.

После погледнах на Дракула. Теми и заглавия бяха омесени в каталога; между Драб-Али Велики и Драма трябваше да има поне едно картонче — за книгата на Брам Стокър Дракула, която предишния ден бях видял у тъмнокосото момиче. Библиотеката вероятно имаше и две копия от тази класическа творба. Трябваше ми веднага; Роси бе казал, че тя съдържа есенцията от проучванията на Стокър върху фолклора за вампири и сигурно щеше и на мен да ми подскаже идея за защита. Отново прерових чекмеджето в двете посоки. Нямаше нито едно картонче за Дракула — нищо, съвсем нищо. Не бях очаквал легендата да се окаже такава популярна тема за изследвания, но със сигурност тази книга трябва да я има посочена някъде в каталога.

После видях онова, което беше останало между Драб-Али и Драма. Малкото парченце скъсана хартия на дъното на чекмеджето ясно показваше, че поне едно картонче е било изтръгнато от мястото си. Побързах към чекмеджето Ст. И там нямаше картонче за Стокър — само нови признаци за припряна кражба. Тежко се отпуснах върху най-близкия дървен стол. Твърде странно. Защо някой ще къса точно тези картончета?

Тъмнокосото момиче последно беше взело книгата, това вече го знаех. Дали е искала да премахне уликите към книгата, която си е изписала? Но ако е искала да открадне или скрие този екземпляр, защо го четеше най-открито насред библиотеката? Явно друг е откъснал картончетата, може би някой — но защо? — който не иска други хора да намерят тази книга. Който и да е бил, трябва много да е бързал, за да пропусне да заличи следите от деянието си. Отново премислих цялата история. Тук каталогът беше светая светих; ужасно конско от служителите и библиотекарите очакваше всеки студент, хванат, че е забравил да върне чекмеджето си от масата обратно в каталога. Евентуалното посегателство срещу каталога може да се извърши само много бързо, това беше ясно, в редкия миг, когато наоколо няма никого и никой не гледа към теб. Ако онова момиче не беше извършителката на престъплението, може би не знаеше, че някакъв човек не иска тази книга да се чете. Тогава може би книгата още беше у нея. Затичах към регистратурата.

Библиотеката, построена в най-висшия от висшите неоготически стилове горе-долу по времето, когато Роси се е дипломирал в Оксфорд (заобиколен от оригиналните архитектурни шедьоври, разбира се), винаги ми е харесвала едновременно защото е красива и комична. За да стигна до регистратурата, трябваше да прекося дълъг катедрален кораб. Тя се намираше на мястото на олтара в истинските катедрали, под стенопис на Богородица — в случая очевидно трябваше да е Богородица на Знанието — в небесносиня рокля, понесла на ръце купища райски книги. Поръчването на книги там беше свещенодействие почти като причастието. В днешни дни това ми се виждаше доста цинична шега, затова не вдигнах поглед към безжизненото и неотзивчиво лице на Богородицата и се обърнах към библиотекарката, опитвайки се самият аз да не изглеждам твърде напрегнат.