Элизабет Костова - Историкът

Тялото му гротескно запълваше видимото пространство, като че ли играейки, се бе претърколил и бе окуцял. Прибрах го в кухнята с внимателни, разтреперени от страх ръце и моментално видях, че гръбнакът му е счупен, а главата му виси неестествено. Очите на Рембранд бяха още по-широко отворени, отколкото когато беше жив, зъбите му бяха оголени в ужасена гримаса, а предните му лапи бяха протегнати с извадени нокти. Веднага разбрах, че няма как да е паднал толкова точно върху тесния перваз. Каква дълга и здрава ръка се иска да хванеш такова създание — погалих меката му козина, а под уплахата ми се надигна гняв, — но пък убиецът със сигурност е бил жестоко издран и може би нахапан. Моят приятел бе необратимо мъртъв. Внимателно го положих на пода в кухнята, а дробовете ми издишваха омраза, когато осъзнах, че тялото му е още топло в ръцете ми.

Обърнах се рязко, затворих и заключих прозореца и трескаво се замислих какво още да предприема. Как да се защитя? Всички прозорци бяха заключени, а вратата бе с двойно резе. Но какво знаех аз за ужасите от миналото? Дали не се промъкваха в стаите като мъгла под вратата? Или разбиваха прозорците и направо нахлуваха вътре? Огледах се за оръжие. Нямах пистолет, но във филмите за вампири куршумите не причиняваха нищо на Бела Лугоши, освен ако не са от сребро. Какво ме бе посъветвал Роси? Всеки случай не бих се разхождал с чесън в джоба. А и още нещо: Сигурен съм, че носиш в себе си своята доброта, морално чувство, каквото искаш го наречи, а и мисля, че това се отнася за повечето от нас.

Извадих чиста кърпа от едно от кухненските чекмеджета, грижливо увих в нея тялото на моя приятел и го положих в коридора. На другия ден трябваше да го погреба, ако изобщо имаше утрешен ден. Щях да го заровя в задния двор на къщата — надълбоко, за да не го стигнат кучетата. В този момент ми беше трудно да си помисля за ядене, но си приготвих чаша супа и отрязах филия хляб.

После пак седнах на бюрото си, разчистих документите на Роси и ги прибрах прилежно в плика им. Подредих отгоре загадъчната си драконова книга, като внимавах да не се отвори. Върху тях сложих моя екземпляр от класическия труд на Херман Златният век на Амстердам, който беше сред любимите ми книги. Отворих бележките за дисертацията си по средата на бюрото и изправих пред себе си един памфлет за търговските гилдии в Утрехт — бях го копирал в библиотеката и още не го бях разучил. Оставих и часовника си, като със суеверен трепет забелязах, че е дванайсет без четвърт. Утре, казах си, ще отида в библиотеката и ще прочета бързо всичко необходимо, за да знам как да се подготвя за следващите дни. Нищо нямаше да ми стане да науча нещо повече за сребърните колове, плитките чесън и разпятията, ако това бяха наистина методите, с които селяните от векове се пазят от живите мъртви. Поне така ще покажа вяра в традициите. Засега разполагах само със съвета на Роси, който никога не ме беше подвеждал, стига да можеше да помогне. Взех писалката си и се наведох над памфлета.

Никога не ми е било толкова трудно да се съсредоточа. Всяка фибра на тялото ми бе нащрек за създанието отвън, ако изобщо беше създание, понеже като че ли умът, а не ушите ми го чуваха да прелита край прозорците. С усилие се потопих изцяло в Амстердам през 1690 г. Написах едно изречение, после още едно. Четири минути до полунощ. Потърси анекдоти за живота на холандските моряци, записах в тетрадката си. Помислих си за търговците, съюзени във вече древните си гилдии, за да изсмучат най-доброто от живота и занятието си, работещи от ден на ден заради простото чувство за дълг, отделяйки част от печалбите си, за да строят болници за бедните. Две минути до полунощ. Записах си името на автора на памфлета, за да го проверя по-късно. Да се анализира значението на търговците за развитието на печатните преси в града, отбелязах.

Стрелката на минутите ненадейно подскочи, а с нея и аз. Беше почти полунощ. Печатарските преси може би са от изключителна важност, осъзнах аз, насилвайки се да не обърна глава назад, особено ако гилдиите са контролирали някои от тях. Дали са си плащали за този контрол, дали са купували пресите? Дали печатарите са имали собствена гилдия? Какво е отношението между идеите на холандските интелектуалци за свобода на печата и притежанието на пресите? За момент се заинтригувах истински, въпреки напрежението, което усещах, и се опитах да си спомня какво бях чел за ранното книгопечатане в Амстердам и Утрехт. Внезапно усетих безкрайна тишина и безжизненост във въздуха, а после напрежението рязко спадна. Погледнах часовника си. Три минути след полунощ. Дишах нормално и писалката ми свободно се движеше по редовете.