Элизабет Костова - Историкът

Здесь есть возможность читать онлайн «Элизабет Костова - Историкът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Историкът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Историкът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Драги мой, злощастни приемнико,
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития."

Историкът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Историкът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Следващите три документа бяха карти, точно както бе обещал Роси. Всичките бяха нарисувани на ръка и не изглеждаха по-стари от писмата. Разбира се: това трябваше да са неговите копия на картите от истанбулския архив, възстановени по памет след тамошните му преживявания. На първата, която ми попадна, се виждаше обширна планинска местност, изобразена с малки триъгълни знаци. Те оформяха по страницата два дълги полумесеца в посока изток-запад и се сгъстяваха към западната страна. Широка река лъкатушеше по северния край на картата. Не се виждаха градове, макар че сред западните планини имаше три-четири малки знака X, които може би означаваха градове. Не се забелязваха географски названия, но Роси — може би заради почерка си в последното писмо — бе записал в полетата: Онези, които са неверници и умрат като неверници, ще носят проклятието на Аллаха, на ангелите и на хората (Корана) и още няколко подобни пасажа. Почудих се дали реката, която се виждаше на картата, е онази, която според него изобразяваше и опашката на дракона от неговата книга. Но не, в този случай той е говорел за картата с най-голям мащаб, която трябва да намеря по-нататък. Проклех обстоятелствата — всички, — които ми попречиха да видя и да държа оригиналите; въпреки отличната памет на Роси и сигурната му ръка положително имаше пропуски и несъответствия между копията и оригиналите.

Следващата карта като че ли представяше по-отблизо западния планински район, показан на първата. Тук-там отново видях хиксове, поставени в същото съотношение като тези от предишната карта. Сред планините се виеше и друга, по-малка река. Пак никакви географски названия. Най-отгоре на тази карта Роси бе отбелязал: (Повтарят се същите стихове от Корана). Е, очевидно и по онова време си е бил същият педантичен Роси, когото познавах. Дотук обаче картите бяха твърде опростени, с прекалено груби очертания, за да ми подскажат за конкретен район, който съм виждал или изучавал. Отчаянието ме обзе като треска и аз едва успях да го потисна и да се насиля да се съсредоточа.

Третата карта беше по-полезна като източник на информация, макар че на този етап не бях сигурен какво точно ми показва. Общите й контури наистина пасваха със зловещия силует, който познавах от моята и неговата драконови книжки, макар че ако Роси не ми беше казал за приликата, можеше и да не я забележа веднага. Тази карта изобразяваше същия вид триъгълни планини. Тук те вече бяха доста високи и оформяха плътни ридове, ориентирани от север на юг, а между тях се виеше река, която се вливаше в нещо като воден басейн. Защо това да не е Снаговското езеро в Румъния, както твърдяха легендите за погребението на Дракула? Както Роси бе посочил обаче в разширението на реката нямаше остров, а самото то изобщо не приличаше на езеро. Отбелязаните с X места се появяваха отново, този път надписани на кирилица с дребен почерк. Досетих се, че това трябва да са селата, споменати от Роси.

Сред пръснатите селца открих едно квадратче, което Роси бе надписал: (арабски) Нечестивият гроб на Туркоубиеца. Над квадратчето имаше доста красиво нарисуван миниатюрен дракон, чиято глава беше увенчана с крепост вместо корона, а под него се виждаше гръцки надпис и английският превод на Роси: Тук той намери убежище в злото. Читателю, със слово отвори му гроба. Редовете бяха необяснимо завладяващи, като заклинание, и тъкмо бях отворил уста да ги изрецитирам на глас, когато се усетих и здраво стиснах устни. Все пак в ума ми те оформиха нещо като строфи, които за секунда-две изтанцуваха адския си ритъм в главата ми.

Оставих трите карти настрани. Краката ми се подкосяваха да ги гледам там, точно както Роси ги беше описал, ала още по-странно беше усещането, че виждах не оригиналите, а копия, правени със собствените му ръце. Но в крайна сметка откъде да съм сигурен, че той не бе измислил цялата история, не бе нарисувал тези карти на шега? Не разполагах с първични извори по въпроса, като изключим писмата му. Потропах с пръсти по бюрото. Часовникът в кабинета ми тази нощ тиктакаше необичайно силно и градският полумрак изглеждаше прекалено тих зад жалузите. От часове не бях хапвал, краката също ме боляха, но не можех да спра дотук. Бързо прегледах пътната карта на Балканите, но по нея нямаше нищо странно поне на пръв поглед — никакви ръкописни бележки, например. Брошурата за Румъния също не донесе изненади, освен смешноватия английски, на който беше написана: Възползувайте се от пищната ни и потресаваща природа, да речем. Единствените документи, които не бях проучил, бяха записките на Роси и един малък запечатан плик, който при първия преглед на книжата не бях забелязал. Смятах да оставя плика за последно, защото беше запечатан, но повече не можех да трая. Намерих резеца за писма сред хартиите по бюрото си, внимателно разчупих печата и извадих малко листче от бележник.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Историкът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Историкът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Элизабет Боуэн - Последнее фото
Элизабет Боуэн
Элизабет Боуэн - Соловей
Элизабет Боуэн
Элизабет Джордж - Расплата кровью
Элизабет Джордж
Элизабет Костова - Историк
Элизабет Костова
Елізабет Костова - Історик
Елізабет Костова
Елізабет Костова - Викрадачі
Елізабет Костова
Элизабет Костова - Похищение лебедя
Элизабет Костова
Отзывы о книге «Историкът»

Обсуждение, отзывы о книге «Историкът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.