Элизабет Костова - Историкът

В покоите на игумена двамата пият чай, а после Дракула оставя пред игумена кадифена торбичка.

— Отворете я — казва той и поглажда мустаците си. Мускулестите му крака са прострени далеч пред стола му; вечният меч още виси на кръста му. Игуменът би предпочел Дракула да поднася даровете си с повечко смирение, но мълчаливо отваря торбичката.

— Турски скъпоценности — казва Дракула с все по-широка усмивка. Един от долните му зъби липсва, но останалите са здрави и бели. В торбичката игуменът открива накити с неописуема прелест, огромни инкрустации със смарагди и рубини, тежки златни пръстени и брошки османска изработка, а сред тях и други скъпоценности, включително изящен кръст от гравирано злато с тъмни сапфири. Игуменът не иска и да знае откъде се е взело всичко това.

— Ще обзаведем сакристията и ще сложим нов кръщелен купел — казва Дракула. — Искам да повикате майстори откъдето ви се прище. С тези неща ще платите всичко и дори ще остане и за гроба ми.

— Гроба ви ли, господарю? — игуменът почтително гледа в пода.

— Да, Ваше Високопреподобие. — Ръката му отново попипва ефеса на меча. — Мисля за това и бих искал да ме погребете пред олтара с една мраморна плоча отгоре. Ще изпеете за мен най-хубавата заупокойна служба, разбира се. Ако трябва, вземете втори хор. — Игуменът се покланя, но е ядосан от изражението на този мъж, от пресметливия блясък в зелените му очи. — Освен това имам и още някои изисквания, които внимателно ще запомните. Искам на надгробната плоча да бъде гравиран образът ми, но да няма кръст.

Игуменът стъписано вдига очи.

— Да няма кръст ли, господарю?

— Никакъв кръст — безпрекословно нарежда князът. Поглежда игумена право в очите и за миг игуменът не смее да пита повече. Но все пак той е духовен наставник на този човек и скоро пак проговаря.

— Всеки гроб се бележи с мъките на нашия Спасител и вашият трябва да получи същата чест.

Лицето на Дракула потъмнява.

— Не възнамерявам да се оставя дълго на смъртта — казва той полугласно.

— Има само един начин да се избегне смъртта — отговаря храбро игуменът — и той е чрез Изкупителя, ако Той ни дари с милостта Си.

Дракула се взира в него няколко минути и игуменът с мъка се сдържа да не отмести очи.

— Може би — казва той накрая. — Неотдавна обаче срещнах едното, търговец, който е ходил в един манастир, от западните. Казва, че някъде в Галия, в най-старата църква в онази част на света, неколцина латински монаси с тайни способи са измамили смъртта. Предложи да ми продаде тайната им, която е записал на книга.

Игуменът потреперва.

— Господ да ни пази от подобни ереси — бързо избърборва той. — Сигурен съм, синко, че сте устоял на това изкушение.

Дракула се усмихва.

— Знаете, че обичам книгите.

— Има само една истинска Книга, която трябва да обичаме с цялото си сърце и душа — казва игуменът, но същевременно не може да свали очи от белязаната ръка на княза и инкрустирания ефес, върху който играят пръстите му. На кутрето си Дракула носи пръстен; и без да го поглежда отблизо, игуменът добре познава кръвожадния извит символ отгоре му.

— Елате. — Игуменът с облекчение забелязва, че Дракула очевидно се е изморил от тази беседа и внезапно енергично се изправя. — Искам да видя писарите. Скоро ще имам за тях особена задача.

Двамата заедно отиват в тесничкия скрипторий, където трима монаси преписват ръкописи, по стария обичай, а единият изрязва букви, за да отпечата страница от Житието на Свети Антоний. Самата преса е поставена в един ъгъл. Това е първата печатарска преса във Влахия и Дракула гордо прокарва длан по нея, тежка, четвъртита длан. Най-старият от писарите стои на една маса до пресата и гравира парче дърво. Дракула се навежда над него.

— И какво ще е това, отче?

— Свети Михаил убива змея, Ваше Височество — промърморва старият монах. Той вдига замъгления си поглед, над който са надвиснали проскубани бели вежди.

— По-добре го направи змеят да убие неверника — изрича Дракула със смях.

Монахът кима, но игуменът отново потръпва вътрешно.

— Имам важна поръчка за теб — казва му Дракула. — Ще оставя скица на игумена.

На огрения от слънцето двор той спира.

— Ще остана за литургията и ще взема с вас светото причастие — усмихнато се обръща той към игумена. — Довечера ще се намери ли килия с постеля за мен?

— Както винаги, господарю. Този Божи дом е и ваш дом.

— Тогава да се качваме в кулата ми.

Игуменът познава тази привичка на благодетеля си; Дракула обича да наблюдава езерото и околните брегове от най-високата точка на църквата, сякаш се оглеждаше за врагове. Съвсем не без основание, мисли си игуменът. Османците година след година гледат да му вземат главата, унгарският крал също му се е заканил, собствените му боляри го мразят и се страхуват от него. Има ли вече някой, който да не му е враг, като изключим обитателите на този остров? Игуменът бавно го следва нагоре по витата стълба, като набира смелост за близкия камбанен звън, който скоро ще се понесе и който тук горе е оглушителен.