Элизабет Костова - Историкът

Ранов си пое дъх и през това време явно пропуснахме нещо, защото отец Ангел продължаваше да бълва потока си от думи. Старият монах седеше все така неподвижен от врата надолу, но главата му се тресеше, а лицето му се гърчеше в гримаси.

— Ангелов откри едно опасно място, откри „Свети Георги“, чу песента. Там погребали светията и танцували на гроба му. Да ви почерпя кафенце, ама то всъщност е само смляно жито, жито и пръст. Даже и хляб нямаме.

Коленичих пред стария монах и взех ръката му, макар че Хелън се опита да ме задържи. Ръката му висеше като мъртва риба, бяла и пухкава, с пожълтели и учудващо дълги нокти.

— Къде е „Свети Георги“? — умолявах го аз. Усещах, че още малко и ще се разплача, пред Ранов и Хелън и пред тези две съсухрени създания в техния затвор.

Ранов клекна до мен и се помъчи да улови блуждаещия поглед на монаха.

— Къде е „Свети Георги“?

Но отец Ангел отново беше зареял поглед в някакъв далечен свят.

— Ангелов отиде в Света гора и видя типика, после отиде в планината и намери ужасното място. Взех единайсеторката до апартамента му. Той ми рече: „Идвай бързо, открих нещо. Връщам се там да се поровя в миналото.“ Бих ви почерпил кафенце, ама то е само пръст. Ох, ох, беше мъртъв в стаята си, а после тялото му го нямаше в моргата. — Отец Ангел изведнъж изкриви уста в усмивка, която сякаш ме блъсна назад. Имаше само два зъба, а венците му бяха целите нащърбени. Дъхът, който се носеше от устата му, можеше да усмърти и самия дявол. Той запя с висок, треперлив глас:

Когато Ранов свърши да превежда, отец Иван, библиотекарят, оживено заговори. Ръцете му бяха все така скрити в ръкавите на расото, но лицето му беше светнало и заинтригувано.

— Какво казва? — бързо попитах аз.

Ранов поклати глава.

— Казва, че и преди е чувал тази песен. Записал я от някаква старица в село Димово, баба Янка, тя била една от прочутите певици в онзи край, където реката отдавна е пресъхнала. Там се организират надпявания с народни песни, а тя е солистката на ансамбъла им. Един от тези празници наближава — в деня на Свети Петко, ако искате да я чуете.

— Пак народни песни — изпъшках аз. — Моля ви, попитайте мистър Пондев — отец Ангел — дали знае какво означава тази песен.

Ранов доста търпеливо преведе въпроса, но отец Ангел гримасничеше, кривеше лице и не продумваше. След миг тишината ме извади от равновесие.

— Попитайте го дали знае нещо за Влад Дракула! — изкрещях аз. — Влад Цепеш! Тук ли е погребан? Чувал ли е това име? Дракула? — Хелън стисна ръката ми, но аз вече бях извън себе си. Библиотекарят се втренчи в мен, но сякаш не се впечатли особено, а Ранов ме измери с поглед, който, ако се бях замислил, щеше да ми се стори съжалителен.

Ефектът върху Пондев обаче беше ужасяващ. Той пребледня, а очите се завъртяха на лицето му като сини мраморни топчета. Отец Иван се хвърли към него и го подхвана, докато се свличаше в стола, а после заедно с Ранов го положиха на кревата. Човекът се беше превърнал в неугледна маса от подпухнали бели крака, щръкнали изпод завивките, увиснали от раменете ръце. Когато го настаниха безопасно в леглото, библиотекарят донесе вода от една кофа и напръска горкия човечец по лицето. Стоях потресен; не исках да го измъчвам, а май го бях убил, бях убил един от малкото ни останали източници на информация. След известно време, което ми се стори безкрайност, отец Ангел се размърда и отвори очи, но сега те бяха диви, уплашени като на преследвано животно, и ужасено блуждаеха из стаята, сякаш изобщо не ни виждаха. Библиотекарят го потупа по гърдите и се опита да го настани по-удобно на кревата, но старият монах се разтрепери и изблъска ръцете му.

— Да го оставим — каза трезво Ранов. — Няма да умре, поне не от това.

Последвахме библиотекаря навън, смълчани и разкаяни.

— Съжалявам — казах аз, когато яркото слънце на двора ми вдъхна смелост да се обадя.

Хелън се обърна към Ранов.

— Бихте ли попитали библиотекаря дали знае нещо повече за тази песен и откъде точно идва?

Ранов си поприказва с библиотекаря, който все поглеждаше към нас.

— Казва, че идва от Красна поляна, долината от другата страна на тези ридове, на североизток. След два дни можете да отидете с него на празника, ако ви се остава дотогава. Старата певица може би знае нещо повече — поне ще може да ви каже откъде я е научила.