Элизабет Костова - Историкът

Помислих върху думите й.

— В пътеводителя ни за Истанбул пишеше, че след като постоели малко на показ, главите на султанските врагове били изхвърляни в Босфора. Може би тъкмо тогава някой от Панахрантос е успял да я вземе — това не би било толкова опасно, колкото да се опитва да я свали от копията пред дворцовите порти.

— Е, няма как да разберем какво е станало — каза Стойчев, — но мисля, че предположението на мис Роси е много правдоподобно. Най-вероятно точно главата му е била предметът, който монасите са търсели в Цариград. За подобна постъпка има и сериозно богословско обяснение. Според православното учение тялото трябва да се запази възможно най-цяло след смъртта си — ние например не кремираме труповете — защото в Деня на Страшния съд всички ще възкръснат в старите си тела.

— Ами светците и техните мощи, пръснати из целия свят? — попитах аз със съмнение в гласа. — Те как ще възкръснат цели? Да не говорим, че преди няколко години в Италия видях цели пет ръце на Свети Франциск?

Стойчев се засмя.

— Светиите имат особени привилегии — каза той. — Влад Дракула обаче, макар и славен туркоубиец, определено не е бил светец. Всъщност Евпраксий доста се е тревожил за безсмъртната му душа, поне според разказа на Стефан.

— Или за безсмъртното му тяло — изтъкна Хелън.

— Така — казах аз, — може би монасите от Панахрантос с риск за живота си са взели главата му, за да й осигурят прилично погребение, а еничарите са забелязали кражбата и са предприели издирване, затова игуменът я изпратил далеч от Истанбул, вместо да я погребе там. Може би от време на време към България са пътували поклонници — погледнах към Стойчев за потвърждение — и те са я занесли за погребение в… ами, в „Свети Георги“ или в някой друг български манастир, където са имали връзки. А когато в Константинопол пристигнали монасите от Снагов, се оказало твърде късно да съберат главата с тялото. Игуменът на Панахрантос чул за идването им и говорил с тях и тогава снаговските монаси решили да доведат делото си докрай, като последват главата с тялото. Освен това трябвало бързо да изчезват от града, преди да ги надушат еничарите.

— Много добри разсъждения — обърна се към мен Стойчев с прекрасната си усмивка. — Както казах, не можем да сме сигурни, защото в документите има само намеци за тези събития. Но вашата възстановка е убедителна. В края на краищата може да ви измъкнем от холандските търговци.

Усетих как се изчервявам, отчасти от удоволствие, отчасти от мъка, но неговата усмивка беше искрена.

— А после османските власти научили за присъствието и отпътуването на снаговските монаси — продължи историята Хелън. — Може би са претърсили манастирите и са открили, че монасите са нощували в „Света Ирина“, а после са предупредили за маршрута им всички чиновници по пътя — вероятно в Одрин и в Хасково. Хасково е първият голям български град, в който монасите влезли, и точно там били — какъв беше терминът? — задържани.

— Да — довърши Стойчев, — османските чиновници изтезавали двама от тях, за да изтръгнат сведения, но храбрите монаси нищо не издали. После заптиетата претърсили каруцата, но намерили само храна. Това обаче поставя въпроса защо османските войници не са намерили трупа?

Тук се поколебах.

— Може би не са търсели труп. Може би още са търсели главата. Ако еничарите в Истанбул не са разбрали много за целия заговор, може да са сметнали снаговските монаси за онези, които пренасят главата. Захариевата „Хроника“ твърди, че османците се ядосали, когато отворили някакви вързопи и намерили само храна. Ако монасите са били предупредени за издирването, тялото може да е било скрито в близката горичка.

— Или може каруцата да е имала специален тайник за тялото — предположи Хелън.

— Но трупът е вонял — припомних й аз в прав текст.

— Зависи какво вярваш — отправи ми тя ироничната си, очарователна усмивка.

— Какво вярвам ли?

— Да. Нали знаеш, тялото, което е на път да се присъедини към живите мъртви или вече е един от тях, не гние или поне се разлага по-бавно. Според обичаите на селяните в Източна Европа, ако има съмнение за вампирясване, трупът е трябвало да се изрови и да се провери как се разлага — и ако не е достатъчно изгнил, трябвало да се унищожи с нарочен ритуал. Този обичай е запазен някъде и до днес.

Стойчев потръпна.

— Ама че занимание. Чувал съм за това даже и в България, макар че, разбира се, е незаконно. Църквата винаги е била против оскверняването на гробове, а сегашното правителство е против всякакви суеверия — и с всички сили се бори с тях.