Элизабет Костова - Историкът

Разказът му за миг ме остави без думи и той се усмихна. Странна история, знам. А твоята каква е?

Разказах му накратко за живота и заниманията ми и за загадъчната книга, която попадна в ръцете ми. Той слушаше със сключени вежди и когато свърших, бавно кимна. Невероятна история, дума да няма.

Извадих книгата от раницата си и му я подадох. Той я прегледа внимателно, като спря да огледа по-добре гравюрата по средата. Да, каза ми замислено, това много прилича на останалите ришунки, свързани с Ордена. Виждал съм подобен дракон на накити — на малкия пръстен например. Никога обаче не съм виждал подобна книга. Нямаш ли представа откъде ше е взела?

Никаква, признах аз. Надявам се някой ден да я дам на специалист да я изследва, може би в Лондон.

Забележителна изработка. Джорджеску внимателно ми я подаде обратно. Сега, като видя Снагов, къде смяташ да отидеш? Пак в Истанбул?

Не, потреперих аз, но не исках да му казвам защо. Ще трябва да се върна в Гърция след две седмици, всъщност заради едни разкопки там, но мисля дотогава да поостана да видя Търговище, щом там е била главната столица на Влад. Ходил ли си там?

А, да, разбира ше. Джорджеску облиза чинията си като гладно дете. Интересно място за всеки последовател на Дракула. Но най-интересен е замъкът му.

Замъкът му? Той има замък? Искам да кажа, още ли е запазен?

Да, развалина е, но много симпатична. Разрушена крепост. Намира се на няколко километра от Търговище нагоре по река Арджеш и се стига сравнително лесно по пътя, чак накрая трябва да се изкачваш пеша. Дракула обичал все места, които лесно се отбранявали от турците, а онова там е направо прелест. Знаеш ли какво… Той порови из джобовете си, измъкна марка глинена лула и се зае да я тъпче с ароматен тютюн. Подадох му огънче. Благодаря ти, младежо. Виж какво — ще дойда с теб. Мога да остана два дни, но поне ще ти помогна да намериш крепостта. Много по-лесно е, като имаш водач. Не съм ходил там от много време и с удоволствие ще поразгледам отново.

Искрено му благодарих; възможността да се забия в сърцето на Румъния без преводач, да си призная, доста ме притесняваше. Джорджеску знае едно селце край Арджеш, където можем да нощуваме за няколко шилинга; то не е най-близкото до крепостта, но той не иска да ходи в другото, по-близкото, защото веднъж едва не го изгонили оттам. Разделихме се със сърдечни пожелания за лека нощ и сега, приятелю, трябва да духна свещта и да се наспя за следващите си приключения, за които ще те държа в течение.

Скъпи приятелю,

Днес шофьорът ми наистина ни закара на север до Търговище, след което трябваше да се върне при семейството си в Букурещ, а ние се настанихме в един стар хан. Джорджеску е идеалният спътник; веселеше ме по пътя с историята на местата, край които минавахме. Познанията му са изключително широки, а интересите му се простират от местна архитектура до ботаника, така че днес успях да науча извънредно много неща.

Търговище е красив град, средновековен на вид и с поне един приличен хан, нашия, където пътникът може да измие лицето си с чиста вода. Сега сме в сърцето на Влахия, хълмиста земя, притисната между планини и равнини. Влад Дракула управлявал Влахия няколко пъти между 1450 и 1460 г.; Търговище е столицата му и днес следобед се разходихме из внушителните руини на тукашния му дворец, като Джорджеску ми показваше различните стаи и описваше вероятното им предназначение. Дракула не е роден тук, а в Трансилвания, в един град, наречен Сигишоара. Няма да имам време да го видя, но Джорджеску е бил там няколко пъти и ми каза, че къщата, в която е живял бащата на Дракула и където самият Дракула е роден, още стои на мястото си.

Най-забележителната от всички забележителни гледки днес беше наблюдателната кула на Дракула или по-скоро разкрасената й реставрация от деветнайсети век, която зърнахме, докато се разхождахме из старите улици и развалините. Като истински археолог Джорджеску бърчи шотландско-римския си нос пред всякакви реставрации и твърди, че специално в този случай амбразурите на върха били сбъркани; но какво може да се очаква, троснато ме попита той, щом историците почнат да използват въображението си? Независимо дали реставрацията беше правдоподобна или не, онова, което Джорджеску ми разказа за тази кула, ми изправи косите. Влад Дракула я използвал не само като наблюдателница в онази епоха на чести турски набези, но и като удобно местенце, от което да се наслаждава как долу в двора набиват жертвите му на кол.