Элизабет Костова - Историкът

В средата на църквата той посочи нагоре и на върха на купола над нас аз видях да плува неясно лице. Запознат ли сте с нашите византийски църкви?, попита Джорджеску. Христос винаги е в шредата и гледа надолу. Това е канделабър, точно по средата на гърдите на Христос висеше огромна корона, която изпълваше основната част от вътрешното пространство на църквата, но свещите в нея бяха угаснали, и това е типично.

Продължихме до олтара. Изведнъж се почувствах като нашественик, но от монасите нямаше и следа и Джорджеску крачеше напред с енергичността на собственик. В олтара бяха окачени бродирани платове, а пред него на пода лежаха безчет тъкани вълнени килими и черги с народни мотиви, които, ако бях по-неподготвен, щях да нарека турски. Горната част на олтара беше увенчана с няколко богато украсени предмета, сред тях емайлиран кръст и икона на Девата и Младенеца в златна рамка. Зад тях се издигаше стена от светци с тъжни очи и още по-тъжни ангели, а в средата имаше две врати с износена позлата, зад които пурпурни кадифени завеси обвиваха вътрешността на олтара в пълна загадъчност.

Трудно различих всичко това в сумрака, но мрачната красота на гледката ме разчувства. Обърнах се към Джорджеску. Тук ли се е молил Влад? В предишната църква, имам предвид?

О, шигурно, изсмя се археологът. Той е бил набожен убийц. Построил много църкви и манастири, за да ше увери, че мнозина ше молят за спашението му. Това е едно от любимите му места и е бил близък с тукашните монаши. Не знам как са гледали на злите му дела, но са обичали подкрепата му за манастира. Освен това ги защитавал от турците. Но съкровищата, които виждате тук, са донесени от други църкви — миналия век, когато църквата била затворена, селяните разграбили всичко ценно. Погледнете тук — това исках да Ви покажа. Той клекна и обърна чергите пред олтара. Точно отпред видях дълъг четвъртит камък, гладък и без украса, но несъмнено надгробен знак. Сърцето ми заби по-силно.

Гробът на Влад?

Да, според легендата. С някои от колегите ми копахме тук преди години и намерихме празна дупка — имаше шамо кости от животни.

Затаих дъх. Не беше ли вътре?

Определено не. Зъбите на Джорджеску блестяха като бронза и златото наоколо. Писмените източници твърдят, че е погребан тук, пред олтара, и че новата църква била построена на същите ошнови, така че гробът му да не бъде обезпокоен. Представяте си колко се разочаровахме, когато не го намерихме тук.

Разочаровани? — помислих си аз. Аз, като си представих празната дупка отдолу, повече се уплаших, отколкото разочаровах.

Така или иначе, решихме да ше поровим наоколо и ето тук — той ме поведе надолу по кораба на църквата край основния вход и отмести още една черга, — тук намерихме втори камък, досущ като първия. Взрях се надолу. Този наистина беше със същия размер и форма като първия и пак не беше украсен. Така че разровихме и този, обясни Джорджеску и го потупа.

И намерихте…?

О, прекрасен скелет, докладва той с видимо задоволство. В ковчег, по който даже още имаше остатъци от савана — поразително, след пет века. Саванът беше в царски пурпур със златна бродерия, а и самият скелет вътре беше в добро състояние. Великолепно облечен в пурпурен брокат с тъмночервени ръкави. Най-забележителното беше, че в един от ръкавите намерихме зашит малък пръстен. Пръстенът е съвсем обикновен, но според един от колегите ми е част от по-голямо украшение, което е изобразявало шимвола на Ордена на дракона.

При тези думи сърцето ми пропусна няколко удара, признавам си. Символа?

Да, дракон с дълги нокти и извита опашка. Пошветените в Ордена непрекъснато носели някъде по себе си този шимвол, обикновено като брошка или като закопчалка за плащ. Нашият приятел Влад несъмнено е бил пошветен, вероятно от баща си, когато е навършил пълнолетие. Джорджеску ми се усмихна. Имам чувството, че вие май знаете всичко това, професоре.

Борех се с противоречиви чувства на съжаление и облекчение. Значи това е гробът му, а легендата просто е объркала точното място?

О, не мишля така. Той оправи чергата над камъка. Не всички колеги са шъгласни с мен, но мишля, че всички доказателства сочат противното.

Не успях да се сдържа и го зяпнах слисано. Ами царските одежди и малкия пръстен?

Джорджеску поклати глава. Този човек вероятно също е бил член на Ордена, вишокопоставен благородник, може би е бил облечен в най-хубавите дрехи на Дракула за случая. Може би дори е бил подканен да умре, за да ше намери труп за гроба — кой знае точно кога.