Элизабет Костова - Историкът

Здесь есть возможность читать онлайн «Элизабет Костова - Историкът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Историкът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Историкът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Драги мой, злощастни приемнико,
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития."

Историкът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Историкът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Вечеряхме в малка кръчмичка до центъра на града. Оттам се виждаха външните стени на порутения дворец и докато дъвчехме хляба и задушеното, Джорджеску ми разказа, че Търговище е най-подходящото изходно място за пътувания към планинската крепост на Дракула. Втория път, когато завзел влашкия трон, през 1456 г., обясни ми той, решил да си построи замък над река Арджеш, който да му служи като убежище при нашествия в равнината. Власите винаги са търсели спасение в планините между Търговище и Трансилвания — а и в самата трансилванска пустош.

Той си отчупи парче хляб и усмихнато изтопи с него соса на задушеното. Дракула знаел, че там, над реката, вече имало две разрушени крепости, които датирали поне от единайсети век. Решил да възстанови едната от тях, древния Арджешки замък. Трябвала му евтина работна ръка — тези неща от край време ишкат добри помощници, нали? Та с вродената си любезност той поканил всичките си боляри — своите васали, нали разбираш — на малко великденско тържество. Облечени в най-хубавите си дрехи, те се събрали в огромния двор тук в Търговище и той обилно ги нагостил и напоил. После избил онези, които му се видели най-неудобни, а останалите подкарал — заедно с жените и децата им — петдешет километра нагоре в планината да строят Арджешкия замък.

Джорджеску претърси масата, очевидно за още хляб. Е, всъщност не е било толкова просто — както обикновено в румънската история. По-големият брат на Дракула — Мирча, бил убит шамо година по-рано от политическите им врагове в Търговище. Когато Дракула дошъл на власт, той накарал да изровят ковчега на брат му и открил, че горкият човечец бил погребан жив. Тогава изпратил потните за великденското тържество и после хем отмъстил за брат ши, хем намерил евтини работници за планинския ши замък. Край стария замък вече имало тухлени пещи и всички, които оцелели по пътя догоре, били принудени да работят денонощно, да носят тухли и да зидат стените и кулите. Древните песни от този край гласят, че когато работата била свършена, разкошните дрехи на болярите падали на дрипи. Джорджеску стържеше по чинията си. Забелязал съм, че Дракула е бил колкото противен, толкова и практичен човек. Така че утре, приятелю, ще тръгнем по стъпките на нещастните благородници, но с покрита каруца, а не пеш.

Гледката на селяните, които се разхождат тук в народните си носии сред по-съвременните дрехи на гражданите, е удивителна. Мъжете носят бели ризи, тъмни елеци и огромни кожени цървули, завързани до коляното с кожени върви, все едно оживели римски пастири. Жените, които са най-често тъмнокоси като мъжете и са доста хубавички, носят тежки поли и ризи, над всичко това има стегнато закопчан сукман, а одеждите им са избродирани с пъстри шевици. Изглеждат весел народ, смеят се и викат сред алъш-вериша на пазара, където отидох вчера веднага щом пристигнахме.

Тук съвсем не виждам къде мога да пусна това писмо, така че засега ще ги пазя всичките на сигурно място в раницата си.

Твой верен, Бартоломю

Скъпи приятелю,

За мое удоволствие успяхме да се доберем до едно селце на Арджеш, след целодневно пътуване през митично стръмни планини в покритата каруца на селянина, чиято шепа щедро напълних със сребърници. В резултат днес всички кости ме болят, но съм вдъхновен. За мен това село е малко чудо, сякаш излязло от приказките на братя Грим, нереално, иска ми се да можеше да го видиш поне за час, за да почувстваш огромната бездна, която го дели от целия западноевропейски свят. Малките къщички, повечето бедни и схлупени, но пък доста весели на вид, са с дълги стрехи и високи комини, върху които в огромни гнезда летуват щъркели.

Днес следобед го обходих цялото с Джорджеску и открих, че площадчето в центъра е сборното място на селяните, с кладенец за местните жители и гигантско корито за водопоя на добитъка, който минава направо през центъра на селото два пъти на ден. Под едно измъчено дърво се намира кръчмата, шумно заведение, където трябваше непрекъснато да черпя всички с безбожната огнена вода на местните пиячи — сети се за това, когато кротко седнеш в Златния вълк с халба бира в ръка! С един-двама от мъжете там обаче все пак мога наистина да поприказвам.

Някои от тях освен това помнят Джорджеску от последното му идване тук преди шест години и когато за пръв път влязохме в кръчмата днес следобед, го приветстваха със здрави удари по гърба, макар че други явно го отбягваха. Джорджеску казва, че тук сме на един ден път нагоре до крепостта и обратно, но засега никой не иска да ни заведе дотам. Говорят за вълци, мечки и, разбира се, за вампири — приколичи, както ги наричат на своя език. Започвам да схващам няколко думи на румънски и когато се боря да разгадая значението им, изключително ми помагат познанията по френски, италиански и латински. Докато тази вечер разпитвахме неколцина от белокосите пияници, почти цялото селище се изсипа да ни зяпа не особено дискретно — жените, селяните, множество босоноги невръстни дечица, плюс младите девойки, които, както и да го гледаш, са си тъмнооки красавици. В един момент отвсякъде бях обграден от селяни, които се преструваха, че вадят вода или си метат праговете или нещо питат кръчмаря, че не се сдържах и се разсмях на глас, а те вкупом ме зяпнаха.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Историкът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Историкът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Элизабет Боуэн - Последнее фото
Элизабет Боуэн
Элизабет Боуэн - Соловей
Элизабет Боуэн
Элизабет Джордж - Расплата кровью
Элизабет Джордж
Элизабет Костова - Историк
Элизабет Костова
Елізабет Костова - Історик
Елізабет Костова
Елізабет Костова - Викрадачі
Елізабет Костова
Элизабет Костова - Похищение лебедя
Элизабет Костова
Отзывы о книге «Историкът»

Обсуждение, отзывы о книге «Историкът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.