Элизабет Костова - Историкът

Здесь есть возможность читать онлайн «Элизабет Костова - Историкът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Историкът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Историкът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Драги мой, злощастни приемнико,
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития."

Историкът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Историкът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Този път братята ми дълго работиха с мен и нямаше как да ги изгоня, но накрая казаха, че се връщат в село, и ме подканиха да тръгвам с тях. Аз обаче казах, че ще набера малко билки от гората и ще дойда след малко. Когато стигнах при непознатия, когото намерих навътре в гората на нашите камъни, вече бях много притеснена. Той пушеше лулата си, но когато се приближих, я остави и скочи на крака. Седнах с него и му показах какво съм му донесла. Като видя ножа, той се изненада, а когато му обясних, че се използва да убива приколичи , изглеждаше заинтригуван. Искаше да ми го върне, но аз го замолих толкова настойчиво, че той спря да се усмихва и замислено го прибра в раницата си, като първо го зави в кърпата ми. После му дадох и чесъна и го накарах да сложи малко в джобовете на сакото си.

Попитах го колко ще остане в нашето село и той ми показа пет пръста — още пет дни. Даде ми да разбера, че ще обиколи няколко близки села, като ще ходи дотам пеша от нашето село, за да говори с хората за замъка. Попитах го къде ще отиде, когато след пет дни си замине от село. Той отвърна, че отива в една страна, наречена Гърция, за която бях чувала, и че после ще се върне в своето село в родината си. Върху горската пръст той нарисува своята страна, наречена Англия, която явно беше остров доста далеч от нашия край. Показа ми и къде се намира университетът му — не разбрах какво значи това — и написа името му в пръстта. Още помня тези букви — ОКСФОРД. После няколко пъти сама си ги изписвах, та да мога отново да ги погледам. Това беше най-странната дума, която някога бях чувала.

Изведнъж осъзнах, че той съвсем скоро ще си тръгне и че никога повече няма да го видя, нито него, нито някого като него, и очите ми се напълниха със сълзи. Не исках да плача — никога не съм плакала заради някого от досадните мъже на село — но сълзите не ме послушаха и потекоха по бузите ми. Той придоби много разтревожен вид, измъкна от джоба на сакото си една бяла кърпичка и ми я подаде. Какво има? Поклатих глава. Той бавно се изправи и ми подаде ръка да стана, както беше направил и предишната вечер. Докато се изправях, се препънах и без да искам, паднах отгоре му, а когато той ме подхвана, двамата се целунахме. После се обърнах и избягах през гората. На пътя спрях и погледнах назад. Той седеше там, неподвижен като дърво, и гледаше след мен. С всички сили хукнах към къщи и цяла нощ лежах будна, стискайки кърпичката му в ръка.

На другата вечер го заварих на същото място, сякаш изобщо не беше помръдвал оттам, след като го оставих предишния ден. Изтичах към него и той отвори ръце и ме прегърна. Когато най-сетне престанахме да се целуваме, той простря сакото си на земята и легнахме на него. В този час разбрах, малко по малко, какво е любовта. Съвсем близо над мен очите му бяха сини като небето. Той втъкна цветя в плитките ми и целуна пръстите ми. Много от нещата, които правеше, ме изненадваха, както и нещата, които аз правех, и знаех, че не бива, че е грешно, но се чувствах като че ли над нас се е отворило цялото райско щастие.

Преди да замине, прекарахме още три нощи. Срещахме се всяка вечер. Измислях всякакви оправдания пред майка ми и баща ми и винаги се връщах у дома с билки, все едно затова съм ходила в гората. Всяка вечер Бартоломео ми казваше, че ме обича и ме молеше да тръгна с него. Искаше ми се да го послушам, но се страхувах от широкия свят, откъдето идваше, и не можех да си представя, че ще избягам от баща си. Всеки път го питах не може ли да остане при мен на село, но той клатеше глава и казваше, че трябва да се върне у дома, при работата си.

Последната вечер преди да си тръгне, аз се разплаках в мига, в който се докоснахме. Той ме прегърна и целуна косата ми. Никога не бях срещала толкова нежен и мил мъж. Когато спрях да плача, той свали от ръката си малък сребърен пръстен с печат. Не бях сигурна, но сега мисля, че е бил печатът на университета му. Носеше го на кутрето на лявата си ръка. Свали го и го сложи на безименния ми пръст. После ме попита дали ще се омъжа за него. Явно беше разучавал речниците си, защото веднага го разбрах.

Идеята първо ми се стори толкова невероятна, че отново се разплаках — бях много млада — но после се съгласих. Той ми обясни, че ще се върне за мен след четири седмици. Щял да отиде до Гърция да се погрижи за нещо — какво точно не можах да разбера. После щял да се върне за мен и да плати на баща ми, за да е доволен. Опитах се да му обясня, че нямам зестра, но той дори не ме слушаше. Усмихнато ми показа ножа и монетата, които му бях дала, а после взе лицето ми в шепи и ме целуна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Историкът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Историкът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Элизабет Боуэн - Последнее фото
Элизабет Боуэн
Элизабет Боуэн - Соловей
Элизабет Боуэн
Элизабет Джордж - Расплата кровью
Элизабет Джордж
Элизабет Костова - Историк
Элизабет Костова
Елізабет Костова - Історик
Елізабет Костова
Елізабет Костова - Викрадачі
Елізабет Костова
Элизабет Костова - Похищение лебедя
Элизабет Костова
Отзывы о книге «Историкът»

Обсуждение, отзывы о книге «Историкът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.