Элизабет Костова - Историкът

Щом заминаха, аз изтичах към гората. Непознатият седеше там под едно дърво и когато ме видя, скочи на крака и ми предложи да седна на един пън край пътя. Аз обаче се страхувах да не мине някой от съселяните ни и го отведох по-дълбоко в гората, а сърцето ми лудо биеше. Седнахме на два камъка. Из гората се носеха вечерните песни на птиците — беше ранно лято, много зелено и топло.

Непознатият извади от джоба си монетата, която му бях дала, и внимателно я остави на земята. После измъкна няколко книжки от раницата си и взе да ги прелиства. По-късно разбрах, че това са речници на румънски и на някакъв език, който не разбирах. Много бавно, като все поглеждаше в книгите си, той ме попита дали съм виждала и други монети като онази, която му дадох. Казах, че не съм. Той каза, че създанието на монетата е дракон и ме попита дали съм виждала такъв дракон и другаде, на къща или на книга. Казах, че имам един на рамото си.

Отначало той изобщо не ме разбра. Аз се гордеех, че мога да пиша нашата азбука и горе-долу да чета — когато бях малка, известно време имахме селско училище и свещеникът ни преподаваше. Речникът на непознатия доста ме объркваше, но заедно успяхме да намерим думата „рамо“. Той изглеждаше объркан и отново попита. „Dracul?“ После вдигна монетата. Докоснах рамото си през блузата и кимнах. Той погледна към земята и почервеня и изведнъж почувствах, че от двама ни аз съм по-смелата. Откопчах жилетката си и я съблякох, а после отвързах пазвата на ризата си. Сърцето ми туптеше, но нещо ми беше станало и не можех да спра. Той извърна очи, но аз свалих ризата си до рамото и посочих.

Откакто се помня, на рамото ми има нарисуван малък тъмнозелен дракон. Майка ми каза, че го слагали на едно дете от всяко поколение в семейството на баща ми и че той избрал мен, защото мислел, че като пораснем със сестрите ми, аз ще съм най-грозна. Казал, че според дядо му това е необходимо, за да пази семейството ни от зли духове. Бях чувала историята не повече от веднъж-дваж, защото баща ми не обичаше да говори за това, и дори не знаех кои роднини от неговото поколение носят този белег — дали той самият или някой от братята и сестрите му. Моят дракон изглеждаше по-различен от този на монетата, така че докато непознатият не попита дали съм виждала дракон и другаде, изобщо не бях свързвала двете картинки.

Чужденецът внимателно огледа дракона на кожата ми, като държеше монетата наблизо, но не ме докосна, нито се наведе по наблизо. Лицето му беше все така изчервено и очевидно се успокои, когато отново вързах ризата си и си облякох жилетката. Той прегледа речниците си и ме попита кой ми е сложил този дракон. Когато му казах, че баща ми го е направил с помощта на една старица от село, знахарка, той ме попита може ли да поговори с баща ми за това. Аз завъртях глава толкова силно, че той отново се изчерви до ушите. После с големи затруднения ми каза, че семейството ми произхожда от рода на злия княз, който построил замъка над реката. Този княз, когото наричали „син на дракона“, убил много хора. Каза, че князът после станал приколичи , вампир. Аз се прекръстих и призовах Дева Мария на помощ. Той ме попита дали съм чувала тази история и аз отвърнах — не. Попита ме на колко съм години и дали имам братя и сестри, дали и други хора на село носят същата фамилия.

Накрая аз посочих слънцето, което почти беше залязло, за да му подскажа, че трябва да тръгвам и той бързо се изправи със сериозен вид. Подаде ми ръка и ми помогна да стана. Когато хванах ръката му, сърцето ми затуптя чак в пръстите. Засрамих се и бързо се обърнах. После обаче си помислих, че той прекалено много се интересува от зли духове и може да си навлече беди. Може би трябваше да му дам нещо да се защитава. Посочих към земята и към слънцето. „Ела утре“, казах му. Той се поколеба, но накрая се усмихна. Нахлупи си шапката и докосна периферията й. После изчезна в гората.

На другата сутрин, когато отидох на кладенеца, той седеше в кръчмата със старците и пак пишеше нещо. Стори ми се, че ме видя, но не показа да ме е познал. Много се зарадвах вътрешно, защото разбрах, че е запазил тайната ми. Следобед, когато баща ми, майка ми и братята и сестрите ми бяха навън, аз извърших един грях. Отворих дървената ракла на родителите си и взех оттам малката сребърна кама, която бях виждала преди. Майка ми беше казала веднъж, че с нея се убиват вампири, ако почнат да безпокоят хората или стадата. Взех и шепа чесън от градината на майка. Скрих всичко това в престилката си, когато тръгнах за нивата.