Элизабет Костова - Историкът

— Ще ми се да знаех.

— След това продължи ли с изследването си за Дракула?

— Не и в следващите няколко години — Хю изгаси цигарата си. — Нямах кураж. Преди около две години обаче се улових, че отново мисля за него и когато започнах работа по сегашната си книга, за Унгария, не пропусках да потърся и нещичко за него.

Вече доста се беше стъмнило и Дунавът блестеше с отразената светлина на моста и сградите в Пеща. Един келнер се приближи и ни предложи еспресо и ние с благодарност приехме. Хю отпи и остави чашата си.

— Искаш ли да видиш книгата? — попита той.

— Която пишеш? — за миг се обърках.

— Не — с дракона.

Аз се стреснах.

— Тук ли е?

— Винаги я нося със себе си — каза той мрачно. — Е, почти винаги. Всъщност днес я оставих в хотела по време на лекциите, защото реших, че там ще е на сигурно място, докато аз говоря. Като си помисля, че можеше да я откраднат… — той спря. — Твоята не беше в стаята, нали?

— Не — тук трябваше да се усмихна, — аз също нося моята със себе си.

Той внимателно отмести чашките кафе настрани и отвори куфарчето си. Отвътре извади полирана дървена кутия, а от нея — увит в плат пакет, който остави на масата. Вътре беше книгата му — по-малка от моята, но също подвързана с велен. Страниците й бяха по-кафяви и по-трошливи от тези на моята книга, но драконът в средата беше същият, изпълваше страниците до самия им ръб и ни гледаше разярено. Мълчаливо отворих куфарчето си и извадих моята книга, като поставих централната й илюстрация до дракона на Хю. Бяха еднакви, помислих си, когато се наведох да ги погледна отблизо.

— Погледни това петънце тук — дори и то е същото. Отпечатани са от една и съща заготовка на печатарската машина — каза Хю с нисък глас.

Видях, че е точно така.

— Знаеш ли, това ми напомня за нещо друго, което преди малко забравих да ти кажа. Двамата с мис Роси се отбихме в университетската библиотека днес следобед, преди да се върнем в хотела, защото тя искаше да погледне нещо, което й направило впечатление преди. — Аз описах книгата с румънските народни песни и странните стихове за монасите, влизащи в големия град. — Тя мисли, че това може да има нещо общо с историята от истанбулския ръкопис, за който ти разказах. Стиховете са твърде общи, но горе, на страницата, имаше интересна гравюра, нещо като горски гъсталак с малка църквичка и дракон, както и една дума.

— Дракула? — преположи Хю, точно като мен в библиотеката.

— Не, Ивиряну — погледнах в бележките си и му показах как се пише.

Очите му се разшириха.

— Но това е поразително! — извика той.

— Какво? Бързо ми кажи.

— Аз видях същата дума вчера в библиотеката.

— В същата библиотека? Къде? В същата книга? — нетърпението ми не ме остави да изчакам възпитано отговора му.

— Да, в университетската библиотека, но не в същата книга. Рових цяла седмица да си търся материал за моята книга, но понеже винаги имам едно наум за нашия приятел, все откривам неочаквани препратки към неговия свят. Нали знаеш, Дракула и Хунияди били кръвни врагове, а после и Дракула и Матиаш Корвин, така че няма как от време на време да не попаднеш на Дракула. На обяд ти споменах, че открих един ръкопис, поръчан от Корвин, документ, който споменава духа от амфората.

— О, да — казах аз разпалено. — Там ли видя думата Ивиряну?

— Всъщност не. Корвиновият ръкопис е много интересен, но по други причини. В него пише — е, тук съм преписал малко. Оригиналът е на латински.

Той извади бележника си и ми прочете няколко изречения.

— „В лето Господне 1463, скромният слуга на краля му поднася тези слова от великите писания, за да предостави на Негово Величество сведения за проклятието на вампира, дано се провали в пъкъла. Сведенията са за кралската сбирка на Негово Величество. Дано Господ укрепи ръката му да избави нашия град от проклятието, да сложи край на вампирското присъствие и да изгони чумата от домовете ни.“ И така нататък. После добрият писар, който и да е бил той, изброява къде е открил сведения за вампири — списък с различни класически творби, включително разкази за духа от амфората. Както сам разбираш, датата на ръкописа е годината след задържането на Дракула и първото му затворничество край Буда. Нали се сещаш, в истанбулските документи вие сте открили, че турският султан се бои от същата опасност, и това ме кара да мисля, че Дракула е сеел нещастия навсякъде по пътя си. И двата документа говорят за чума, и двата са свързани с появата на вампири. Твърде голяма прилика, нали?