Элизабет Костова - Историкът

— Ева!

Откакто се запознах с нея — а съм я виждал само три пъти, — често мисля за Ева, лелята на Хелън. Има хора, с които се запознаваме за кратко, но се запечатват в паметта ни много по-ярко от други, които често виждаме ден след ден. Леля Ева определено беше една от тези впечатляващи личности, която паметта и въображението ми решиха да съхранят като ярък образ вече двайсет години. Понякога използвах леля Ева, за да си представя героите от книгите, които четях или исторически фигури; когато например срещнах симпатичната интригантка мадам Мерл в „Портрет на една дама“ от Хенри Джеймс, пред очите ми веднага изплува леля Ева.

Всъщност в мислите ми леля Ева се отъждествява с толкова много силни, изискани, деликатни жени, че сега ми е малко трудно да си спомня самата нея в онзи миг, когато за пръв път я видях в Будапеща, в ранната лятна вечер на 1954 година. Спомням си все пак, че Хелън литна в ръцете й с несвойствена сърдечност и че леля Ева съвсем не литна, а остана спокойна и достолепна, прегърна племенницата си и звучно я целуна по двете бузи. Когато Хелън се обърна, изчервена, да ни представи, видях, че по лицата и на двете блестяха сълзи.

— Ева, това е моят американски колега, за когото ти казах. Пол, това е леля ми, Ева Орбан.

Ръкувах се с нея, като се мъчех да не я зяпам невъзпитано. Мисис Орбан беше висока красива жена на около петдесет и пет. Онова, което ме хипнотизираше обаче, беше поразителната й прилика с Хелън. Можеха да са сестри с голяма разлика във възрастта или близначки, едната от които е остаряла в тежки премеждия, докато другата се е запазила вълшебно млада и свежа. Всъщност, леля Ева беше с една идея по-ниска от Хелън и имаше същата силна, грациозна фигура като нея. Лицето й някога може да е било дори и по-чаровно от лицето на Хелън, но още беше много красиво, със същия прав, въздълъг нос, изразителни скули и замислени тъмни очи. Цветът на косата й ме озадачи, докато не осъзнах, че нямаше нищо общо с природата; беше причудлив пурпурночервен цвят с ивица бяло в корените. В следващите дни в Будапеща щях да видя тази боя в косите на много жени, но при първия сблъсък се стреснах. Тя носеше малки златни обеци и тъмен костюм, близнак на дрехите на Хелън, а под него — червена блуза.

Когато се ръкувахме, леля Ева много сериозно се вгледа в лицето ми, почти настойчиво. Може би ме проверяваше за слабости на характера, за да предупреди племенницата си, мислех си аз, а после сам се отрязах: защо изобщо ще ме има за потенциален ухажор? Гледах паяжината от фини бръчици край очите й и в крайчеца на устните й, остатъка от изчезнала усмивка. Същата усмивка отново се плъзна за миг, като че ли собственичката й не успяваше дълго да я потисне. Нищо чудно, че тази жена можеше с едно щракване на пръстите да уреди промени в програмата на конференциите и визови печати в паспортите ни, помислих си аз; тя излъчваше интелект също толкова завладяващ като усмивката й. Както при Хелън, зъбите й бяха чудесно бели и равни — което, бях започнал да забелязвам, съвсем не беше типично за унгарците.

— Много се радвам да се запознаем — казах й аз. — Благодаря, че ми уредихте честта да участвам в конференцията.

Леля Ева се разсмя и стисна ръката ми. Ако преди миг ми се беше сторила спокойна и резервирана, бях се излъгал; тя изригна в обилен поток унгарски думи и аз се зачудих дали не смяташе, че я разбирам. Хелън моментално ми се притече на помощ.

— Леля ми не говори английски — обясни тя, — макар че разбира повече, отколкото й се иска да признае. По-възрастните хора тук са учили немски и руски и понякога френски, но английският е рядкост. Ще ти превеждам. Шшт — тя докосна нежно ръката на леля си и добави нещо на унгарски. — Каза, че си добре дошъл и че се надява да не се забъркаш в някоя каша, защото е вдигнала на крак целия кабинет на заместник-министъра по визовите въпроси, за да те вкара в страната. Очаква да я поканиш на лекцията си — която тя няма да разбере добре, но важен е принципът — и да утолиш любопитството й за твоя университет, как сме се срещнали, дали се държа прилично в Америка и какво готви майка ти. По-късно ще има и още въпроси.

Погледнах ги удивен. Двете ми се усмихваха, две прекрасни жени, и видях забележително подобие на Хелъновата ирония по лицето на леля й, макар че Хелън щеше само да спечели, ако прихванеше нещо от честата усмивка на леля Ева. Нямаше начин да измамиш някого с ума на Ева Орбан; все пак, спомних си аз, от затънтеното си румънско село тя се беше издигнала до влиятелен пост в унгарското правителство.