Элизабет Костова - Историкът

— Удоволствието е изцяло наше — каза ми той сърдечно. — Щастливо очакваме утрешната ви лекция.

Аз също казах, че за мен е чест да говоря пред конференцията, като избягвах очите на Хелън.

— Отлично — изгърмя гласът на професор Шандор. — Ние много уважаваме университетите във вашата страна. Дано нашите две страни заживеят в мир и разбирателство за вечни години. — Той вдигна за поздрав своята чаша с бистрата лекарствена напитка и аз побързах да върна тоста, тъй като сякаш магически и в моята ръка се появи една чаша. — А сега, ако можем да направим престоя ви в нашата прекрасна Будапеща по-приятен, само кажете. — Дълбоките му тъмни очи, блеснали на остаряващото му лице и странно контрастни на бялата му грива, за момент ми заприличаха на очите на Хелън и човекът изведнъж ми хареса.

— Благодаря ви, професоре — отвърнах съвсем искрено, а той потупа гърба ми с огромната си лапа.

— Хайде, моля, яжте, пийте, а после ще поговорим.

Точно след тези думи обаче той изчезна по други задачи и аз се озовах сред въртоп от нетърпеливи въпроси на останалите преподаватели във факултета и на гостуващите учени, някои от които изглеждаха по-млади и от мен. Те се скупчиха около нас с Хелън и аз постепенно успях да различа сред гласовете им неразбираеми потоци от френски и немски, както и някакъв друг език, може би руски.

Беше жизнерадостно, очарователно събиране и аз взех да забравям тревогите си. Хелън ме запознаваше с хората с резервирана благосклонност, която ми се стори напълно подходяща за случая, като гладко обясняваше естеството на съвместната ни работа и на статията, която скоро сме щели да публикуваме в едно американско списание. Ентусиазираните лица се приближиха към нея с бързи въпроси на унгарски и тя леко се изчерви, докато се ръкуваше и дори целуваше бузите на неколцина от старите си познати. Те очевидно не я бяха забравили — но беше ли възможно да я забравиш, мислех си аз. Забелязах, че освен нея имаше още няколко жени в залата, някои по-възрастни, други съвсем млади, но тя засенчваше всички. Беше по-висока, по-ярка, по-самоуверена с широките си рамене, красиво оформената глава и тежките къдрици, с живия си ироничен поглед. Обърнах се към един от унгарските преподаватели, за да не я зяпам; огненото питие започваше да бушува из вените ми.

— Това типично събиране ли е за конференциите тук? — не бях сигурен какво искам да питам, но трябваше да кажа нещо, за да отделя очите си от Хелън.

— Да — гордо отвърна събеседникът ми. Беше нисък мъж на около шейсет години със сиво сако и сива вратовръзка. — В университета често имаме международни срещи, особено сега.

Искаше ми се да попитам какво значи „особено сега“, но професор Шандор отново се появи отнякъде и ме поведе към един красив мъж, който очевидно много искаше да се запознае с мен.

— Това е професор Геза Йожеф — каза ми той. — Би желал да се запознаете. — В същия момент се появи и Хелън и за моя изненада през лицето й пробяга сянка на недоволство — дали не беше дори отвращение? Тя незабавно се насочи към нас, като че ли да се намеси в някакъв спор.

— Как си, Геза? — тя се ръкува с него, официално и някак студено, преди да успея да се запозная с човека.

— Колко се радвам да те видя, Елена — каза професор Йожеф и леко й се поклони, а аз улових в гласа му нещо странно, което можеше да е подигравка, но можеше да са и други чувства. Зачудих се дали говореха на английски само заради мен.

— Бих искала — каза тя безизразно, — ако позволиш, да те запозная с моя колега, с когото работим в Америка…

— Удоволствие е да се запознаем — каза той и ме заслепи с усмивка, която озари красивите му черти. Беше по-висок от мен, с гъста кафява коса и самоуверена стойка на човек, влюбен в собствената си мъжественост — сигурно щеше да е великолепна гледка като ездач, понесъл се из равнините сред стадата овце, помислих си аз. Ръкостискането му беше топло и той сърдечно ме потупа по рамото с другата си ръка. Не виждах защо Хелън може да го смята за отвратителен, но не успявах да се отърся от впечатлението, че отношението й е точно такова.

— Ще ни окажете ли честта утре да изнесете лекция? Чудесно — каза той. После млъкна за малко. — Моят английски не е много добър. Имате ли нещо против да говорим на френски? Немски?

— Вашият английски е много по-добър както от френския, така и от немския ми, убеден съм — бързо отговорих аз.

— Колко сте любезен — той разцъфна в медена усмивка. — Доколкото разбирам, работите в областта на османското владичество в Карпатите?